Христо Негенцов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Негенцов
български педагог
Роден
Починал
30 юли 1953 г. (71 г.)
Научна дейност
Област Педагогика

Христо Станчев Негенцов е виден български педагог.

Роден е на 14 ноември 1881 г. в Габрово. Брат е на писателя Ран Босилек.

През 1900 година е делегат на Дряновското дружество на Седмия македонски конгрес[1].

Учи философия и педагогика в периода 1903-1908 г. в университети в Йена, Лайпциг и Цюрих. Защитава докторска дисертация през 1908 г. на тема Das Prinzip der Selbständigkeit in der Pädagogik Fr. Fröbels („Принципът на самодейност в педагогиката на Фр. Фрьобел“).

През 1922 г. става асистент в Софийския университет, после - доцент (1928), а през 1930 г. – извънреден професор. Изявява се и като редактор на вестниците "Образование", "Учителска мисъл" и "Ново училище". Член е на Дружество „Монтесори“, Международния съюз по лечебна педагогика и Централния институт по възпитание и обучение.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169
     Портал „Македония“         Портал „Македония