Станимашко македоно-одринско дружество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Станимашко македоно-одринско дружество
Информация
Тип благотворителна и революционна организация
Основатели Тошо Мимидичков (пръв)
Основана 4 юни 1895 г.
Закрита 30 януари 1903 г.
Правно положение несъществуваща
Седалище Кюстендил
Официални езици български

Станимашкото македоно-одринско дружество е местно дружество на Македоно-одринската организация, най-активното в Родопите.[1]

На 12 март 1895 година, след образуването на Пловдивското македоно-одринско дружество през януари, около 80 македонци, одринци и местни българи се събират и решават да образуват дружество, като избират и комитет, която да направи подготовката на организацията, както и представител на Първия македонски конгрес.[2]

Офицално дружеството е учредено на 4 юни 1895 година в състав от около 30 души, като в настоятелство влизат Тошо Мимидичков, председател, отец Иван Бухлев, подпредседател, Георги Даракчиев, секретар и Иван Хаджиев, касиер.[3]

В началото на юни в Станимака пристига изпратения от Македонския комитет Петко войвода, който заедно с Георги Христов Маламата набира доброволци за чета. В града е сформирана Пловдивско-станимашката чета, която под командването на Маламата участва в Четническата акция, взаимодействайки с Трета серска дружина на поручик Тома Давидов.[3]

След акцията дейността на дружествата на МОО в Родопите затихва, като единствено това в Станимака води нормален организационен живот с 22 – 25 членове.

След 1899 година при председателстването на Борис Сарафов в София, дружеството заедно с цялата МОО преживява бурен подем.[4] Настоятелството му е в състав отец Владимир Димитров, председател, Никола Настев, подпредседател, Иван Хаджиев, касиер и Сава Тодоров, секретар. През есента на 1899 година организационната територия е разделена на пет участъка, в които са изпратени делегати за пропаганда, събирне на пари и учредяване на клонове. Първият клон е създаден в Тополово на 19 октомври под председателството на Атанас Згуровски и на следната година става самостоятелно дружество.[4] Създадени са още осем клона, четир от които в планинските села - Горно Арбанаси, Долно Арбанаси, Мулдава и Червен. В почти всички села са създадени комитети за събиране на дарения в пари и натура.[5]

На 30 януари 1903 година МОО заедно с провинциалните дружества са разпуснати от правителството. Пловдивското дружество се възражда като Македоно-одринско благотворително братство.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 297-304.
  2. Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 297.
  3. а б Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 298.
  4. а б Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 299.
  5. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 300.
     Портал „Македония“         Портал „Македония