Направо към съдържанието

Пахомий Рилски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пахомий Рилски
български общественик и духовник
Роден
1830 г.
Починал
1892 или 1894

Пахомий Рилски (светско име Цвятко Димов, известен и с псевдонима Дядо Цвятко) е български възрожденски общественик, духовник и революционер, йеромонах.[1][2]

Пахомий Рилски е роден през 1830 година в Севлиево, тогава в Османската империя. Учи в Рилския метох в градчето, след което продължава образованието си като монах в Рилския манастир при Неофит Рилски между 1844 и 1846 година. След 1850 година е таксидиот на Рилския манастир в Струмица, Берковица и Севлиево.[2]

През 1861 година е избран за представител на Търновска епархия в Цариград по българо-гръцкия църковен спор. Заради добрите си проповеднически и ораторски качества е изпратен от Цариградската патриаршия в Малко Търново, за да противодейства на Униатското движение през 1862 година. Обвинен е в кражба на църковна утвар и е обявен за опасен за православието. През 1863 година бяга в Одрин, приема унията и се връща в Малко Търново като униатски архимандрит. През 1864 година е затворен в Одринския затвор с обвинение в кражба и прелъстяване на туркиня. За да избегне наказанието, приема исляма през 1865 година. Проповядва в цариградската Фатих джамия. Жени се за въпросната туркиня.[2] В 1867 година бяга в Одеса и се връща към православието.

През 1870 година заминава за Солун. Оттам е изпратен от Българската екзархия в Севлиево, където повторно се замонашва и първо служи в Батошевския манастир, а след това в Рилския манастир. През зимата на 1872 година проповядва в черквата в Батак.[3] През 1873 година е в Сярско, Неврокопско и Драмско, където се изявява като пламенен оратор и пропагандатор на българската кауза. Преследван от османските власти и патриаршисткото духовенство като „бунтовник против държавата“, той пътува с цивилно облекло и променена външност под псевдонима Дядо Цвятко[4] или Дядо Чиляк.[5] Заради дейността си е затворен от османските власти в Одрин в 1873 година. После е преместен в Цариград. Освободен е след застъпничество на руското посолство и е изпратен в Рилския манастир без право да го напуска.[2] Участва в Априлското въстание от 1876 година, след което е заточен в Бейрут.

След Освобождението на България се връща в Рилския манастир и същата година се включва в Кресненско-Разложкото въстание. Той е сред организаторите на въстанието в Разложко.[6] След това се оттегля като игумен в Батошевския манастир. Умира там или в Севлиево през 1892 или 1894 година.[7]

Пахомий Рилски е вуйчо[8] и осиновител на просветния деец Иван Козарев.[9]

  • Радев, Иван. Български авантюристи. Велико Търново, 1991.
  1. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр. 532.
  2. а б в г Сариев, Веселин. Събрани страници, том 2. Диарбекир и българите. Фрагменти от историята. Пловдив, Жанет 45, 2011. ISBN 978-954-491-729-6. с. стр. 243.
  3. Венедиков, Йордан. История на въстанието в Батак 1876 год., София, 1929, стр.8.
  4. Салгънджиев, Стефан. „Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи, или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда“, Пловдив, 1906, стр. 82.
  5. Венедиков, Йордан. История на въстанието в Батак 1876 год., София, 1929, стр.8.
  6. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 328.
  7. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 506.
  8. История на град Сандански. София, ИК „Синева“, 2007, стр. 101.
  9. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.545.