Таксидиот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Таксидиот (от новогр. ταξιδιώτης, „пътник“) се нарича пътуващ православен монах, който събира помощи, доброволни пожертвувания за манастир. Същевременно таксидиотът изпълнява мисионерски и общопросветителски функции, свързани най-вече с християнската религия. Според архимандрит Климент Рилец „изпращането на един манастирски брат за духовник (таксидиот) става след продължителна подготовка в манастира, при пълна телесна и духовна зрелост“, т.е. за тази мисия са определяни ерудирани и добре подготвени свещенослужители. Таксидиотската служба е най-разпространена по времето на Османското владичество и най-вече през Възраждането.

Таксидиотът е монах, който пътува и събира дарения за църквата или като Паисий Хилендарски, събирал информация за книгата си. Известни таксидиоти са Йосиф Брадати, Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Антим Видински, Иларион Макариополски.[1]

Като съвременен пример за таксидиот, може да бъде посочен Дядо Добри.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • Литературният герой „Рилският монах“ от романа „Железният светилник“ на Димитър Талев е таксидиот (макар да не е упоменат с този термин, а това да е указано описателно). В това произведение, в художествена форма и персонализирано, е представена будителската роля, която имат пътуващите монаси в българското общество преди Освобождението.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]