Атанас Тинтеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Тинтеров
български математик
Роден
Починал
Научна дейност
Област Математика

проф. Атанас Видулов Тинтеров (11 май 1856, Калофер13 август 1927, София) е български математик, толстоист.

Проф. Атанас Тинтеров, според едни е роден в Калофер на 11 май 1856 г., а според други – на 10 юли 1857 г. в семейството на Видул Тинтеров и Гена Атанасова Аврамова. Починал на 13 август 1927 г.

Завършва математика в Университета в Одеса през 1881 г.

Проф. Атанас Тинтеров е единият от тези, които съграждат първите две десетилетия на висшето образование по математика в България.

След Теодор Монин и Емануил Иванов, до 1897 г. включително, във Физико-математическия факултет последователно постъпват математиците:

Това са математиците в този факултет от така нареченото първо поколение, които полагат основите на висшето математическо образование в България.

От 1889 до 1990 престижът на Физико-математическия факултет постепенно нараства и докато в началото на този период се изказват опасения, че няма да се намерят достатъчно кандидати за записване в него, то в края на този период той почти напълно задовалява нуждите на страната ни от учители, а по-късно и за преподаватели в самия него.

Проф. Атанас Тинтеров е последователно:

  • Извънреден преподавател по алгебрически анализ във Висшето училище в София през 1893/94 г.,
  • Извънреден професор от 1 януари 1899 г. до 1 януари 1904 г.,
  • Редовен преподавател, титуляр на катедрата по основи на висшата математика от 1 януари 1904 г. до 1 февруари 1908 г.,
  • Частен доцент по математика от 12 февруари 1908 г. до 1 септември 1909 г.,
  • Редовен професор, титуляр на катедрата по диференциално и интегрално смятане от 1 септември 1909 г. до 15 октомври 1910 г.

Чел лекции по алгебрически анализ, основи на висшата математика, диференциално и интегрално смятане, теория на вероятностите, геометрически приложения на интегралното смятане.

Първият випуск "физико-математици", завършили през 1892 г. се състои от "16 питомци от различни краища на страната". Те са: Кирил Джанов от Карлово, Тодор Обрешков от Търново, Христо Мазнев от с. Радковци – Тревненско, Тодор Добринов от Свищов, Иван Куюмджиев от Ески Джумая, Иван П. Димчев от с. Стралджа – Ямболско, Тодор Тодоров от Сливен, Стефан Радославов от Търново, Иван Гарванов от Стара Загора, Коста Атанасов от Търново, Тодор Свещаров от Чирпан, Васил Русчев от Бяла черква – Търновско, Илия Т. Илиев от Стара Загора, Методий Божинов от с. Крива Бара – Ломско, Тодор Радов от с. Али паша – Чирпанско, и Антон Кравков от Казанлък.

Първият доцент във факултета – негов възпитаник е Георги Стоянов, назначен за доцент през 1909 г.

През 1907 г. Софийският университет, а заедно с него и Физико-математическия факултет прекарват тежко изпитание. Поради освиркването на Фердинанд I от студентите, университетът е затворен, а професорите уволнени. След няколко месеца университетът е отворен и са назначени други професори. След още няколко месеца обаче друг министър уволнява новоназначените професори и възстановява старите.

След две години ново нещастие сполетява математическия институт. Във връзка със скандал между проф. Спиридон Ганев и студенти през 1910 г., професорите Емануил Иванов и Атанас Тинтеров демонстративно напускат университета, а през 1911 г. проф. Спиридон Ганев е отстранен от университета.

През 1912 г., като участник в Балканската война, умира доц. Георги Стоянов. Така в математическия институт до 1.10.1914 г. остават само проф. Антон Шоурек и младите асистенти, възпитаници на университета, Кирил Попов, Иван Ценов и Любомир Чакалов.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]