Спиридон Ганев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Спиридон Ганев
български математик
BASA-1083K-1-41-1-Spiridon Raychev.JPG
Доктор Спиридон Ганев с приятел пред църквата „Света София“ в София.
Роден
Починал
1 ноември 1961 г. (92 г.)
Националност българин

Спиридон Ганев Райчев е български математик и общественик от периода на Третото българско царство[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Спиридон Ганев Райчев е роден на 12 април 1869 в Сливен като първото от деветте деца на Ганю и Марийка Райчеви. Основно училище завършва в родния си град. Средното си образование завършва в Пловдивската мъжка гимназия с учител чешкиия математик Антон Шоурек. Плодотворните им контакти продължават и по-късно при съвместната им преподавателска дейност в Софийския университет, както и при учредяването и дългогодишното ръководство на Физико-математическото дружество в София (основано на 2 февруари 1898 г.). През 1888 г. Спиридон Ганев следва математика в Прага, а през следващата година заминава за Белгия, където завършва висше образование по математика и физика. През 1893 г. в Лиеж защищава докторска дисертация по математика. След завръщането си в България той е назначен за учител в Софийската мъжка гимназия, а скоро след това и за хоноруван доцент в Софийския университет. През 1897 г. става професор по висша алгебра и аналитична механика. През 1900 г. е изпратен на едногодишна специализация в Лайпциг. Участва като делегат на университета на третия и четвъртия международни конгреси по математика, проведени съответно в Хайделберг и Рим. Освен на работата „Върху алгебрическото решение на кубическото уравнение“ Спиридон Ганев е автор на множество статии и рецензии, публикувани предимно в Списание на Физико-математическото дружество в София, и на учебници. Заедно с Г. А. Миндов превежда курса „Алгебра и задачник за средните училища“ на Емил Борел. В университета Спиридон Ганев остава до 1911 г. След това постъпва на работа в Българската народна банка на длъжност началник отдел „Финансови изучавания“, където остава до пенсионирането си през 1925 г. Предмет на много от публикациите му през този период са разширяване на спестовността и нуждата застрахователното дело да се поеме от държавата. Спиридон Ганев участва в дейността на сливенското дружество „Зора“ и на читалище „Славянска беседа“ в София. Участва в Балканската и в Първата световна война и е награждаван с орден „За храброст“.

Умира без да създаде семейство на 1 ноември 1961 г. в София.

Личният му архив се съхранява във фонд 1083К в Централен държавен архив. Той се състои от 51 архивни единици от периода 1869 – 1969 г.[2]

Приноси и публикации[редактиране | редактиране на кода]

Голям е приносът му в издаването и редактирането на списанието на Физико-математическото дружество, започнало да излиза през 1904 г. Така измежду балканските математици и физици, българските първи се организират в дружество и започват издаването на свой печатен орган.

  • ІІІ международен конгрес на математиците. – СФМД, год. І, 23 – 24
  • Едип нов хиперболограф. —СФМД, год. I, 71 – 73.
  • George Salmon. – СФМД, год. 1,81.
  • Wilhelm Schell. – СФМД. год. I, 82.
  • Немско дружестно за подигане обучението на математическите и естествените-науки. – СФМД год. I, 107 – 110.
  • Тангентата като основа на гониометрията. – СФМД, год. I. 150 – 153.
  • Една нова метода за преподаване на елементарната геометрия. – СФМД, год. II, 121 —130.
  • Математиката в новата френска програма за средните училиша. – СФМД, год. II, 169 – 177 367 – 376, год. III, 49 – 62.
  • Интегриране на обратните функции (заета). —СФМД, год. II, 239 – 241.
  • Понятие за производна в средното образование. – СФМД, год. III, 425 – 435.
  • Немското дружество за подигане обучението на математическите и естествените науки. – СФМД, год. III, 462
  • Диференциално и интегрално смятане в средните училища. – СФМД, год. ІІІ, 466 – 467.
  • Няколко думи за конкурсните изпити за стипендии във висши учебни заведения. – Списание „Училищен преглед“, год. III, 62 – 65.
  • IV международен конгрес в Рим. – СФМД, год. IV, 27 – 50.
  • Международна комисия за математическо образование. – СФМД, год. IV, 187 – 191, 197 – 203.
  • Henri Poincaré, член на Френската академия (съобщение). – СФМД, год. IV, 256.
  • Елементите на инфинитезималния анализ в руските средни училища. – СФМД, год. IV, 316 – 318.
  • Първи конгрес на италианското математическо дружество (приети реформи за средните училища). – СФМД, год. IV, 318 – 319.
  • Laisant С. А. Първо научно обучение (преведена). – СФМД, год. V, 1 – 11.
  • Върху една аналогия между два въпроса от механиката. – СФМД, год. V, 28 – 31.
  • Шишковский Б. А. Нов възглед върху втория закон на термодинамиката (преведена). – СФМД, год. V, 31 – 33.
  • Проект за нов учебен план по математика в гимназиите. – СФМЛ, год. V, 155 – 163.
  • Реформа на математическото образование в Маджарско. – СФМД, год. V, 246 – 249.
  • Новата програма на нашите гимназии. – СФМД, год. V, 249 – 254.
  • Реформеното движение в математическото образование в Немско. – СФМД, год. V, 313— 330, год. VI, 1 – 31.
  • Две думи върху учебния план по математика в гимназията. – СФМД, год. VI, 88 – 91.
  • Понятието за функция в новия учебен план на австрийските средни училища. – СФМД, год. VI, 126 – 131.
  • За проекто-програмата по математика на Министерството на Народното Просвещение.— СФМД год. VI, 217 – 222.
  • Бележки върху предходната (Наследников, год. VI, стр. 223 – 230) статия относно проектопрограмата по математика.— СФМД, год. VI, 230 – 232.
  • Академически конкурс (съобщение). – СФМД, год. VI, 254 – 255.
  • Математичио-историческа изложба в Ню-Йорк (съобщение). – СФМД, год. VI, 255.
  • Нова метода за изучаването на геометрията. – Списание „Училищен преглед“, год. V, 566 – 571
  • Нещо за новите геометрии.—Списание „Училищен преглед“, год. VI, 209 – 220.
  • Poincare Η. Хипотезата на Quanta'та (преведена).— СФМД, год. VIII, 141 – 145, 367 – 377.
  • Emile Borel. Алгебра и задачник за I клас на средните училища, с предговор от автора, наредили според последното френско издание на съставените за реформираното математическо обучение учебници: Algebre, premier cycle, Algebre, second cycle д-р C. Ганев и Γ. А. Миндов.
  • Emile Borel. Алгебра и задачник за II клас на средните училища, с предговор от автора, наредили според последното френско издание на съставените за реформираното математическо обучение учебници; Algebre, premier cycle, Algebre, second cycle д-р C. Ганев и Γ. А. Миндов[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. geni.com
  2. Спиридон Ганев Райчев. // ИСДА. Посетен на 26 юни 2018 г. (на български)
  3. mmib.math.bas.bg