Владислав Шак
Владислав Шак Vladislav Šak | |
чешки математик, поет и писател | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Чешко висше техническо училище в Прага |
Награди | За гражданска заслуга |
Владислав Шак (на чешки: Vladislav Šak) е чешки математик, поет, писател, преводач и учител в България.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 6 юни 1860 г. в село Налжови, Австро-Унгария. През 1878 г. завършва гимназия в Плисек, а през 1881 г. Пражката политехника. По покана на Васил Атанасов – директор на гимназията в Сливен, Шак пристига в България и преподава физика и математика в града от 1882 до 1886 г. В периода 1886 – 1907 г. е учител в Софийската мъжка гимназия, а от 1 октомври 1891 г. до 31 май 1894 г. е извънреден преподавател по математика в Софийския университет. Там чете лекции по сферична геометрия, алгебрически анализ, аналитична геометрия, алгебра.[1][2]
Член-основател е на Българското физико-математическо дружество, на Чешкото дружество „Чех“ в София и негов дългогодишен председател, член на настоятелствата на „Славянска беседа“ и „Славянско благотворително дружество“. Сътрудничи на редица чешки издания, в които публикува политически статии, преводи и критики. В изданията „Педагогически преглед“, „Народни листи“, „Ческе слово“, „Хлас народа“ Шак оборва антибългарските настроения в Чехия от времето на Балканската война, пише меморандум до президент Томаш Масарик, до министър-председателя Карел Крамарж и чешкия славист Лубор Нидерле.[1][2]
Автор е на стихове и преводач – съставя българско-чешки и чешко-български речник, българска граматика на чешки език, превежда стихотворението „Опълченците на Шипка“, романа „Казаларската царица“ и др. от Иван Вазов, произведения на Константин Величков, Елисавета Багряна и др., които отпечатва в списание „Славянски преглед“. Превежда на български гимназиалния учебник „Дискриптивна геометрия“. Автор е на „Българското въстание през 1876“, романа „Колония“, либрето към опера и сборника „Под Витоша (Български сонети)“, които са издадени в Табор през 1905 г. с увод и бележки от доктор Алфред Рудолф. След завръщането си в Прага отново е учител. Като пенсионер е почетен представител на Министерство на външните работи и в периода 1920 – 1932 г. генерален консул на България в Прага. Избран е за почетен гражданин на Сливен. Удостоен е с орден „За гражданска заслуга“ ІІ степен. Умира на 19 юни 1941 г. в Прага.[1][2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Владислав Шак (1860 – 1941) // Музей Математика и информатика в България. Посетен на 14 февруари 2021 г.
- ↑ а б в г Владислав Шак // Литературен свят. Посетен на 14 февруари 2021 г.
|