Николай Тошкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Никола Тошкович)
Disambig.svg Тази статия е за българския инженер. За неговия чичо търговец вижте Никола Тошков.

Николай Тошкович
български изобретател
Роден
1831 г.
Починал
1893 г. (62 г.)
Техника
Известен сПърви патент, издаден на българин

Николай Стефанов Тошкович е считан за първия признат български изобретател, съпритежател на първия български патент първия патент в историята на българската техника (1857 г.) и първия патент в българската морска история (1859 г.)[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейството на Стефан Тошкович от видната търговска фамилия Тошкови от Калофер. Семейството се преселва в Одеса през 1819 г., където вероятно през 1831 г. се ражда Николай[1]

Учи в Практическия технологичен институт в Петербург. По-късно живее в Одеса, където се ползва с голям авторитет – подпомага много българи да учат в тамошните училища. Цялото семейство Тошкович е известно с благотворителността си. Изпращат средства на калоферското училище, в Неврокоп, из Македония и другаде. Николай Тошкович е член (от 1855 г.) на Селскостопанското дружество в Южна Русия и работи в областта на парните машини.

За да се усъвършенства, заминава за Париж, където работи във „фабриката на Кайля“ (името е цитирано по Сава Филаретов, става дума за Жан-Франсоа Кай на френски: J.-F.Cail et Cie) – известен конструктор в тогавашна Франция. В неговата фабрика се изработват едни от най-модерните локомотиви по онова време. Там Тошкович израства като талантлив конструктор.

Инженер-изобретател[редактиране | редактиране на кода]

Към средата на 19 век основен проблем пред конструкторите на парни машини е повърхностната износоустойчивост на буталата. От триенето те бързо се износват и хлабината между буталото и цилиндъра се увеличава. Това води до намаляване коефициента на полезно действие – увеличаване на разхода на пара и намаляване на мощността. Конструкторите използват твърди и скъпи сплави за изработване на буталата, но не постигат сериозни успехи.

На 4 март 1857 г. пред Дружеството за поощряване на промишлеността Николай Тошкович и Франсоа Жерар представят своето изобретение: да се използват еластични пръстени, разположени в канали на повърхността на буталото, които да поддържат постоянна сглобка между цилиндъра и буталото. Износването на цилиндъра и пръстените се компенсира от еластичното им разширение. Комисията в Париж оценява високо работата на изобретателите и им издава патент o № 30585 за „Система на парно бутало или усъвършенствания, внесени в тази система, за която господин Жерар вече притежава патент от 21 (9) юли 1856 г.“[1]. Това е първият известен патент, даден на българин.

Известният възрожденски деец Сава Филаретов пише в „Цариградски вестник“ (бр. 330 от 25 май 1857 г.) дописка под заглавие „Известие за едно усъвършенствование в механиката, което направил в Париж един българин, Николай Ст. Тошкович“[2]. Според дописката: „Неговите „поршени“ (бутала), колкото се изтриват, толкова от само себе си се разширяват“. Той дава и някои икономически показатели за изобретението: буталата на Тошкович са 3 пъти по-евтини от всички тогавашни бутала; дават 16 – 18% икономия на гориво; здрави и дълготрайни са.

Второто изобретение на българина е от 1859 г. и туĸ патентът вече е само на негово име. Cтава дума за корабна част – гребно витло c двойно действие от нов вид – което има непозната дотогава ефективност. Kaĸто е описано в патента, разработената от Tошĸович ĸонструкция е много по-икономична и c нея се получава печалба за хода на кораба и за горивото, която общо е поне 25 %“. Tова е мощна стъпка напред в сравнение c познатите дотогава витла. За него на 12.III.1859 г. Tошкович получава на свое име френски патент № 40180. Изобретателят разработва и чертеж, показващ принципа и някои от параметрите на съоръжението. Нещо повече, той създава и опитно устройство, на което корабен модел ce движи ĸaĸто c дотогавашно, таĸa и c неговото ново витло, и на праĸтиĸa доказва предимствата на изобретението си.[3]

В Париж през април 1860 г. Николай Тошкович завършва и ръкописа на труда си „Практически записки по параходите“. Авторът сам споменава за друг свой френски патент от 1859 г. за „гребен винт с двойно действие“ (днес противоположно въртящи се съосни гребни винтове). По онова време корабният винт е новост и има много противници. В ръкописа личи богатата техническа мисъл на първия българин-изобретател, признат във Франция.

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Тошкович е сред основателите на Българско книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е един от 22-мата видни одески българи, събрали се в края на 1868 г., когато „разгледа се на последен път проекта на устава“. Освен това е дългогодишен и активен член на Одеското българско настоятелство[2].

Тошкович става главен инженер на корабостроителницата в Одеса през 1869 г.

От баща си Стефан Николай Тошкович наследява (1870 г.) един препис на „История славянобългарска“ и уведомява за него Марин Дринов. През 1871 г. видният историк пръв в науката съобщава за безценния документ: „Наший просветен съотечественик, Н. С. Тошкович ми каза, че у него се намирал друг един препис от същото Паисиево списание, препис, който той получил като най-драгоценно наследие от отца си...“. Този екземпляр влиза в историографията с името „Тошковичев препис“[2].

След Освобождението Никола Тошкович е сред дарителите на първото висше училище в България Софийския университет. В университетската библиотека се съхранява ръкописът му „Практически бележки за параходите“ от май 1860, останал неиздаден, който е първото българско техническо изследване по корабостроене[3]. Ръкописът е бил положен в специално шкафче в Университетската библиотека с отбелязан върху капака надпис „Pъководство и планове по механиĸa“, съдържащи още бележки. „Бележките за параходите“ са самобитен научен труд, който прави опит да разгледа в по-голяма пълнота парната тяга във водния транспорт, ĸато особено подробно ca изследвани гребните витла. Hиколай Tошкович прави описание и анализ на познатите до момента гребни винтове и ce спира на техните предимства и недостатъци. Hалице е добра ерудиция за математически и хидродинамичен анализ, трудът е изпълнен c прецизно изработени чертежи. А прогнозите на изобретателя за бъдещия ефект от противоположно въртящите се съосни гребни витла се потвърждават от историята на корабостроенето в следващите десетилетия.

Николай Тошкович умира през 1893 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Алексиев, Иван. 160 години от първия патент на българин. // Морски вестник, 24 декември 2016. Посетен на 8 август 2018.
  2. а б в Цонев, Младен. Художеството да се правят машини. // Вестник „Нов технически авангард“, брой 6 (79/467), декември 2007 г.. Посетен на 8 август 2018. Архив на оригинала от 2018-08-08 в Wayback Machine.
  3. а б Николай Тошкович – първият български изобретател // Sandacite.bg ==>www.sandacite.bg