Христо Коджейков

Христо Коджейков
български офицер
Роден	1 февруари 1874 г. Калофер, Османска империя
Починал	21 април 1925 г. София, Царство България
Учил в	Национален военен университет
Партия	Военна организация на БКП

Христо Драганов Коджейков е български комунист и офицер, подполковник от пехотата, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Септемврийското въстание (1923).

Биография

Христо Коджейков е роден на 1 февруари 1874 г. в Калофер. Внук на Въльо Коджейков, син на Драган В. Коджейков и Йова Т. Бракалова. Женен, с 2 деца – Драгомир и Кольо. Синът му Никола Коджейков е съветски и български офицер, полковник от Строителни войски, а внука му Тодор Коджейков е бригаден генерал. Завършва Военното на Негово Височество училище в София. Служи в 3^-ти резервен полк, 30^-и пехотен шейновски полк, 35^-и пехотен врачански полк и като началник на 1^-ва дивизионна инспекция.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1914 – 1918), през която е командир на рота от 53^-ти пехотен полк, а през 1918 г. „за бойни отличия и заслуги във войната“ е награден с Царски орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата, която награда е утвърден със заповед № 355 от 1921 по Министерството на войната. След края на войната през 1920 г. е уволнен от служба.

След уволняването си е привлечен в редовете на Военната организация на БКП. Участва в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г. След априлския атентат 1925 г. в църквата „Св. Неделя“ в къщата му се укрива членът на ЦК и ръководител на Военната организация Коста Янков. През април полицията обгражда къщата и изпраща Коджейков вътре да съдейства за предаването на Янков. Коджейков остава при него и двамата загиват в завързалото се сражение.

Военни звания

• Подпоручик (1901)
• Поручик (1904)
• Капитан (15 октомври 1908)
• Майор (14 август 1916)
• Подполковник (1 април 1919)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1901)

Награди

• Царски орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата (1918/1921)

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.