Коста Янков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коста Янков
български комунист
Роден
Починал
21 април 1925 г. (37 г.)

Коста Анастасов Янков е български офицер, комунист и един от организаторите на Атентата в църквата „Света Неделя“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Янков е роден в Пловдив в семейството на видния български революционер полковник Анастас Янков и сестрата на Райна Княгиня - Мария Попгеоргиева. Съпруг е на Стела Благоева, дъщеря на съселянина на баща му Димитър Благоев.[1] Завършва Военното училище в София 1908 година. През същата година става член е на Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти).

Взима участие в Балканската война, в Междусъюзническата война и в Първата световна война, като през 1919 година се уволнява от армията с чин майор. Главен редактор е на вестник „Народна армия“ от 1920-1923 г.

Янков е сред създателите на Народния съюз на запасните офицери и подофицери. В 1921 година влиза в ръководството на Върховната военнореволюционна колегия при Централния комитет на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). Непосредствено след Деветоюнския преврат през 1923 година той се обявява за участие в съпротивата на земеделците срещу преврата, но партията решава да запази неутралитет.[1] Участва в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 година като ръководител на единния Комитет за военнотехническа подготовка - специален орган на ЦК на БКП, но преди избухването му, на 12 септември в комунистическия Народен дом в София е арестуван от властите.[2]

В 1924 година на Витошката конференция на БКП е избран за член на Централния комитет и за завеждащ Централната военна комисия и е включен в Изпълнителното бюро на ЦК. Въпреки решението на ЦК да не се провежда терористичен акт, Янков е основният инициатор и организатор на Атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. Пет дни по-късно, полицията открива следите му и го обгражда в дома на Христо Коджейков на улица „Малгара“ в София. След престрелка двамата загиват в горящата къща.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 127.
  2. Панов, Йордан. Предсептемврийските дни в София. – в: Спомени за Септемврийското въстание от 1923 г. в окръзите: Софийски, Петрички (Благоевградски), Бургаски, Шуменски (Коларовградски), Варненски, Търновски, Плевенски, Хасковски и др., София, Издателство на БКП, 1963, с. 27-28.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 7, Академично издателство Проф. „Марин Дринов“, София, 1996.
  • Музей на революционното движение в България, Звезди във вековете, Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония