Коста Янков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коста Янков
български комунист
Роден
Починал

Образование Национален военен университет
Семейство
Баща Анастас Янков
Съпруга Стела Благоева

Коста Анастасов Янков е български офицер, комунист и един от организаторите на Атентата в църквата „Света Неделя“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Янков е роден в Пловдив в семейството на видния български революционер полковник Анастас Янков и сестрата на Райна Княгиня - Мария Попгеоргиева. Съпруг е на Стела Благоева, дъщеря на съселянина на баща му Димитър Благоев.[1] Завършва Военното училище в София 1908 година. През същата година става член е на Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти).

Взима участие в Балканската война, в Междусъюзническата война и в Първата световна война, като през 1919 година се уволнява от армията с чин майор. Главен редактор е на вестник „Народна армия“ от 1920-1923 г.

Янков е сред създателите на Народния съюз на запасните офицери и подофицери. В 1921 година влиза в ръководството на Върховната военнореволюционна колегия при Централния комитет на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). Непосредствено след Деветоюнския преврат през 1923 година той се обявява за участие в съпротивата на земеделците срещу преврата, но партията решава да запази неутралитет.[1] Участва в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 година като ръководител на единния Комитет за военнотехническа подготовка - специален орган на ЦК на БКП, но преди избухването му, на 12 септември в комунистическия Народен дом в София е арестуван от властите.[2]

В 1924 година на Витошката конференция на БКП е избран за член на Централния комитет и за завеждащ Централната военна комисия и е включен в Изпълнителното бюро на ЦК. Въпреки решението на ЦК да не се провежда терористичен акт, Янков е основният инициатор и организатор на Атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г. Пет дни по-късно, полицията открива следите му и го обгражда в дома на Христо Коджейков на улица „Малгара“ в София. След престрелка двамата загиват в горящата къща.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 127.
  2. Панов, Йордан. Предсептемврийските дни в София. – в: Спомени за Септемврийското въстание от 1923 г. в окръзите: Софийски, Петрички (Благоевградски), Бургаски, Шуменски (Коларовградски), Варненски, Търновски, Плевенски, Хасковски и др., София, Издателство на БКП, 1963, с. 27-28.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 7, Академично издателство Проф. „Марин Дринов“, София, 1996.
  • Музей на революционното движение в България, Звезди във вековете, Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония