Никола Касапски
| Никола Касапски | |
| български книжовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1879 г.
|
Никола Касапски е български просветен деец, книжовник и преводач.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Учи в родния си град и в Ришельовския лицей в Одеса (1841 – 1847), издържан от търговеца Никола Тошков, негов вуйчо. Учителства в Калофер (1847 – 1850), 1856 – 1859), Русе (1852) и Свищов (1855). Поддържа кореспонденция с Найден Геров, Петко Славейков, Добри Чинтулов и други. В края на живота си страда от умопомрачение.
Сътрудничи на Цариградски вестник, Любословие и Български книжици със слова, статии и преводи. Превежда в проза стихотворение от Кристиян Гелерт, религиозна литература от руски. Прави и интересен опит в поезията – стихотворението „Желание“ (Любословие, 1848, № 22).
Съчинения[редактиране | редактиране на кода]
- Начатоци на християнското учение или кратка свещена история и кратък катехизис. От руски и славяно-болгарски язик преведена… Белград, 1852.
- Пространний християнски катихизис, православния, католическия, въсточния църкви. От руский, сличен с гръцкий от същаго първообраза… Белград, 1852.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Шишманов. В. И. Григорович, неговото пътешествие в Европейска Турция (1844 – 1845) и неговите отношения към българите. – Избрани съчинения, Т. 1, С.: БАН, 1965.
- Никола Начов. Градиво за историята на калоферските училища. – Училищен преглед, 1903, № 1 – 2.
- Никола Начов. Калофер в миналото. 1922.
- Димитър Фингов. Спомени из живота ми. – В: Калоферска дружба, № 1, 1908.
- Николай Аретов. Никола Касапски. – В: Радетели за просвета и книжнина. С.: Народна просвета, 1986.
