Станчо Брадински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Станчо Брадински
български възрожденски общественик и търговец
Роден
около 1830 г.
Починал
1877 г. (47 г.)

Станчо Николов Брадински (Брадинов) е български възрожденски общественик и търговец.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1830 година в Калофер, тогава в Османската империя в семейството на събирача на данъци Никола Брадинов. Брат е на просветния деец Костадин Брадински. Учи в гръцкото училище в Пловдив. По-късно заминава за Цариград. Първоначално е писар в търговската кантора на братя Комсиеви, а след това става техен съдружник. През 1866 година постъпва, като писар в новосъздаденото Българско читалище в Цариград. Участва в настоятелството на Македонската българска дружина (1871).[3] Член е на контролната комисия на Българското читалище (1875 -1876).

Умира през 1877 година в Цариград.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Арсени Костенцев, Спомени
  2. Станчо Брадински
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 122.