Направо към съдържанието

Винетка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
10-дневна австрийска винетка от 2011 г.

Винетката (официално винетна такса) е вид пътна такса за придвижване по пътна мрежа на определена държава.

Тя е еквивалент на пунктовете за пътна такса. Винетки се използват в Централна и Източна Европа. Те се продават в бензиностанции, на ГКПП-та и онлайн. На магистралите често има видеонаблюдение с камери за коли без винетка на предния прозорец. Камерите се контролират от районната пътна полиция. Винетки се използват в Австрия, България, Чехия, Унгария, Молдова, Румъния, Словакия, Словения и Швейцария. В повечето от тези страни малките цветни таксувани стикери се залепват на предното стъкло на превозното средство, но в България, Унгария и Румъния винетките са електронни и физически винетки вече не се използват. В Молдова и Румъния винетки са необходими за използването на всеки път, така и в България са необходими за използването на всеки път извън застроените райони. В останалите страни са необходими винетки само за използването на магистралите. За 2016 г. цената на годишната винетка в Румъния за лека кола струва €28 или около 54,7лв[1].

Цените за годишна винетка за леки автомобили варират от €30 до €150, в зависимост от държавата. Във всички страни, с изключение на Швейцария се продават винетки за краткотрайно посещение или транзитно преминаващи превозни средства, но в Швейцария чуждестранните автомобилисти, за да използват магистралите трябва да си купят годишна винетка. Винетки обикновено могат да бъдат получени на граничните пунктове, бензиностанциите и в други търговски обекти. Обикновено неправилно използваните или изгубени винетки не се възстановяват[2].

Винетките обикновено са конструирани по такъв начин, че откачането им е невъзможно без разрушаването им, като така се гарантира, че те не могат да се използват за повече от едно превозно средство. Пътния трафик често се наблюдава от крайпътни камери и винетките се проверяват от държавни служители при охрана на границите и от държавната полиция. Големи парични глоби се таксуват на пътниците, използващи обществени пътища без валидна и правилно поставена винетка. Допълнителни такси обикновено се събират за преминаване през някои тунели на магистрали и мостове[3].

Евровинетката е пътна такса за товарни автомобили от минимум 12 метрични тона. Системата беше приета през 1999 г. и се използва в Белгия, Дания, Люксембург, Холандия, Швеция[4].

Електронна винетка в България

[редактиране | редактиране на кода]

На 15 януари 2018 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) подписва договор с австрийската компания „Капш телематик технолоджис България“ за изграждане на електронна тол система в България, което въвежда и електронната винетка.[5]

От 1 януари 2019 г., в България официално се въвеждат електронни винетки, с които са длъжни да се движат всички моторни превозни средства от всички категории, като винетната система се поддържа от АПИ.[6]

Всички шофьори трябва да закупят електронна винетка от официалния сайт на „Национално тол управление“ за продажба на винетки[7] или от официалните партньори на АПИ: Vinetki.bg[8], ePay.bg и мобилния оператор А1. Освен в Интернет, това може да стане в областните пътни управления, в около 250 ПОС терминали за самотаксуване и на граничните контролно-пропускателни пунктове, на касите на А1, в пощенските клонове, в офисите на Easy Pay и в бензиностанциите на ОМВ и Лукойл[9].

В седмиците след официалното влизане в сила на електронните винетки, в Интернет започват да се появяват нелицензирани сайтове, някои с откровена цел за измама на потребителите. Поради това, от АПИ препоръчват закупуването на е-винетки единствено от лицензирани продавачи, които са официални партньори на агенцията.