Измама

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Измамата е въвеждане и/или поддържане на заблуда у някого с користни подбуди. Измамата е престъпление против собствеността. Като заемка от руски в българския език за измама се използва и думата мошеничество.

Етимология[редактиране | edit source]

Другата дума за измама - мошеничество вероятно произлиза от славянското мошна – торба (виж торбеши и торбалан), аналогично на чешкото taskar - крадец, от taska – джоб, торба или на българското джебчия от джоб. Етимологични паралели: в тохарски език /буквално/ mus, musna, musnautar – да скрия нещо. В ирландски mosanach – крадлив. Напълно аналогично с българското муша, мушкам – скривам нещо. В санскрит mos, musayate, протоиндоирански maus/h/, хотаносакски musasae, вахански mыs, myst означава крада, крадци, крия, което напълно съвпада с българското мошеник – крадец, измамник. Сходни са българското шушу-мушу и осетинското susu-busu – сплетничене, шушукане. Явно етимологията идва от крия, скривам, муша, както в български така в хотаносакски и тохарски. Така че, санскритската и тохарската етимология на муша и мошеник е вероятна. Думата е позната в старобългарски като мъшелъ – измама, лъжа. Заета в румънски като insal, insel - лъжа. Сходно с mus е тохарското musk – изчезвам, загивам.

Общоиндоевропейското название на мишката mus отразява същия семантичен смисъл - муши се, крие се, животно което се крие, изчезва в земята. В тохарски език /буквално/ masactse – мишка. В осетински myst, ягнобски mus, кюрдски misk, пущунски mus, талишки mus, персийски mus, гилянски mus – мишка.

Източници[редактиране | edit source]


Виж още[редактиране | edit source]