Побрежие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Побрежие, още Бръшлянска низина, Мартенска низина, Сандровска низина (до 29 юни 1942 г. Елията)[1] е крайдунавска низина в Северна България, Източната Дунавска равнина, области Русе и Силистра. Това е най-голямата крайдунавска българска низина.[2]

Низината се простира покрай десния бряг на река Дунав, от Русе до Тутракан на протежение от 60,7 км, а ширината ѝ варира от 10 до 15 км. На юг низината постепенно се повишава към Лудогорието. Площта ѝ е 420,6 km2 и е най-голямата крайдунавска низина в България.[2]

Побрежието се състои от две различни по височина и площ части:

  • Ниска, заливна част, известна с имената Бръшлянска, Мартенска или Сандровска низина. Тя представлява заливна речна тераса покрай брега на река Дунав с площ около 100 км2 и ширина около 3 – 4 км. Тя е издигната на 3 – 6 м над нивото на реката. Изградена е от дунавски наноси, съчетани с високи подпочвени води и алувиално-ливадни блатни почви. В миналото, преди извършването на отводнителни мероприятия големи части от нея са били заблатени (Голямото блато, Калимок и др.). Сега от тези блата са останали малки участъци североизточно от селата Бабово и Нова Черна, обиталища на прелетни птици.[2]
  • Високата незаливна част е остатък от три надзаливни речни тераси, с превишение от 10 до 55 м над нивото на река Дунав. Площта ѝ е около 320 км2, а ширината ѝ до 8 – 10 км и заема южните, по-високи части на низината. Тази част от низината е образувана в кредни скали, припокрити с алувиални наноси и льос, с максимална мощност около 30 м. Цялата тази висока част на низината е навълнена от дълги и ниски ридчета, т.н. гредове, а подпочвените води в сравнение с ниската част са на по-дълбок хоризонт. Тук почвите са черноземни и добре стопански усвоени.[2]

Климатът на низината е умерено-континентален със средна януарска температура от -2,5 °C, а средна юлска температура 23 – 24 °C. Средно годишното количество на валежиет е 550 мм, което е недостатъчно за развитието на земеделските култури и за тази цел е изградена т.н. Бръшлянска напоителна система. Освен основните зърнени култури, слънчоглед и захарно цвекло в низината големи площи са заети от лозя и овощни градини (главно кайсии). Източната част на низината е пресечено от суходолието на Топчийска река, десен приток на Дунав.[2]

В низината са разположени 15 населени места, в т.ч. 2 града и 13 села:

По цялота низина от запад на изток, на протежение от 46,5 км от Русе до Тутракан преминава участък от второкласен път № 21 от Държавната пътна мрежа Русе – Тутракан – Силистра.[2]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 168.
  2. а б в г д е ж Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 377 – 378.