Община Сливо поле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Сливо поле
Map of Slivo pole municipality (Ruse Province).png
Общи данни
Област Област Русе
Площ 276.82 km²
Население 11 467 души
Адм. център Сливо поле
Брой селища 11
Сайт www.slivopole.ru-se.com
Управление
Кмет Валентин Атанасов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 17 съветници
   ГЕРБ (7)
   ДПС (6)
   БСП (4)

Община Сливо поле се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Русе.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в най-североизточната част на област Русе. С площта си от 276,822 km2 заема 6-то място сред 8-те общини на областта, което съставлява 9,56% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Сливо поле е разположена в северозападната част на Източната Дунавска равнина. Релефът на общината е низинен, равнинен и равнинно-хълмист. Крайните ѝ южни и югоизточни райони са заети от най-северозападната част на Лудогорското плато, като тук преобладава равнинно-хълмистият релеф. В него, източно от село Юделник се намира максималната височина на общината – Джебеджийска могила 147,7 m. Около 3/4 от територията се заема от централната част на обширната Бръшлянска низина, най-голямата крайдунавска низина в България. Тук северно от село Бръшлен, на брега на река Дунав се намира най-ниската точка на община Сливо поле – 13 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

По северната граница на общината с Румъния на протежение от 20 km (от km 453 до km 473, километрите се отчитат нагоре от устието на реката) преминава част от долното течение на река Дунав. В източната част, от север на юг преминава най-долното течение на Топчийска река. Долината на реката представлява дълбоко всечено спрямо околния терен суходолие, в което епизодично (през пролетта и при поройни дъждове) протичат водни количества. Суходолието навлиза в общината югоизточно от село Кошарна и до село Малко Враново е ясно изразено в релефа. След навлизането му в Бръшлянската низина напълно се загубва, като е заменено от множество напоителни и отводнителни канали. Преди тяхното изграждане суходолието е минавала през село Голямо Враново и се е „вливало“ в река Дунав срещу остров Мишка, при при 459 km.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 10 855 100,00
Българи 4 731 43,58
Турци 3 838 35,36
Цигани 1 102 10,15
Други 176 1,62
Не се самоопределят 111 1,02
Не отговорили 897 8,26

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Сливо поле
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 17940 18160 18693 18819 17943 16301 14387 12912 10855
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 11 населени места с общо население от 10 855 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в Община Сливо поле, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бабово 449 17,389 Ряхово 2079 55,009
Борисово 764 29,653 Сърна бей Сливо поле 2990 36,233
Бръшлен 330 24,831 Стамболово 673 13,809 Гарван, Стефан Стамболово
Голямо Враново 1472 26,780 Черешово 129 21,862
Кошарна 602 17,296 Юделник 862 18,592
Малко Враново 947 15,368 ОБЩО 10855 276,822 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 749/обн. 29.11.1893 г. – преименува с. Гарван на с. Стефан Стамболово;
  • Указ № 157/обн. 03.03.1894 г. – преименува с. Сърна бей на с. Борисово;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Пара махле на с. Парица;
– преименува с. Кая махле на с. Сливица;

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 37,1 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ