Борисово (област Русе)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Борисово.

Борисово
Общи данни
Население 815 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 29,653 km²
Надм. височина 39 m
Пощ. код 7064
Тел. код 08131
МПС код Р
ЕКАТТЕ 5517
Администрация
Държава България
Област Русе
Община
   - кмет
Сливо поле
Валентин Атанасов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Борисово
Иван Михов
(БСП)

Борисово е село в Северна България. То се намира в община Сливо поле, област Русе.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Борисово се намира на 25 км североизточно от град Русе в плодородната Дунавска равнина и влиза в състава на община Сливо поле. В селото добре е развито земеделието като преобладаващ отрасъл е растениевъдството – основно производството на зърнени култури. От животновъдството добре е развито овцевъдство. В района на селото има благоприятни условия за развитие на пчеларство, поради разнообразната медоносна растителност. Землището на селото предлага много добри условия за отглеждане на трайни насаждения /най-вече ябълки, круши/, зеленчукопроизводство и отглеждане на технически култури.

История[редактиране | редактиране на кода]

Използвани са откъси от книгата „Борисово мое, хубаво село си ти“ на авторите Пенка и Петър Петрови, 2009 г.

Снимка на младоженка от Борисово, преди 1945 г. Източник ДА „Архиви“

Добрите природни условия и умерения средно-континентален климат способстват различни племена и народности да живеят тук, по нашите земи от дълбока древност до наши дни. С малки изключения, през вековете тук кипи живот, за който свидетелстват останки в землището на селото и близките села – парчета от глинени съдове, обработени камъни и други.

Оскъдни са сведенията за далечното минало на селото, но се споменава, че през IX век тук е имало селище – 858 г. Кога и как е възникнало не е уточнено. За пръв път името Сърна бей кьой е отбелязано във ферман от 1670 г. на султанката Махри Мах Султани, която е била владетелка на вакъф (владение, имение) в село Ряхово.

Според устни предания в началото на 18 век по тия места избухва чума. Унищожени са цели селища в това число и почти 3/4 от жителите на чифлика на Саръ бей, наричан така, защото имал жълтеникава коса и мустаци.

През 1785 година Халил юз баши, граничен офицер, родом от град Кония, Анадола, пристига тук с 50 войника и с 30 коня да охранява пътя Русчук – Тутракан. Търси удобно място за застава и за джамия. Открива го около днешния център на Борисово. Там е бил чифлика на починалия му от чума баща. Там изгражда солидна за времето си застава и джамия, а до нея и могила от пръст. По-късно с пръстта от могилата е засипан гьола в центъра на днешното село. За да имат вода за пиене е изкопан кладенец, наречен Аскер бунар. Заселилите се по-късно българи го нарекли Селския кладенец.

По късно Халил юз баши приспособява заставата за собствено жилище, довежда жена си и сина си. Разширява двора и възобновява някогашния чифлик на баща си – турския военачалник Али, използвайки завареното местно турско население като работници в неговото имение под името Саръ бей кьой – около 1800 г.

Джамията и могилата съществуват до заселването на първите българи – балканджии.

Поради голямото наводнение през 1845 г. местните турци се преместват на 1 км северозападно и основават село Пара махле. Там използват предимството на тъй наречения сладък кладенец, намиращ се в тази територия. Пара махле е част от село Борисово. Джамията е преместена там, а по-късно през 1875 г. е построена нова, която съществува. В миналото са я наричали „Малката Меджид джамия“.

Нуждата от обработваема земя, която да осигури прехрана на многолюдните семейства, принуждава балканджиите да потърсят плодородни земи на север от Балкана. По това време в Русчук управлява Митхад паша. Тои има много съветници, сред които е българина хаджи Атанас Търновчанин. Балканджиите се свързват с него с молба да им помогне да се заселят около чифлика за постоянно. Хаджи Атанас издейства от Митхад паша разрешение за заселване на пришълците. Така през 1855 г. пристигналите 12 семейства се заселват близо до бейската къща. Така се полагат основите на българското селище – Саръ бей кьой. Поради звуко-фонетични промени то се произнасяло Сърна бей кьой. Вече остарял беят се връща в родното си място, а турското население, което работи в чифлика се преселва в Пара махле окончателно.

Постепенно преселниците от Балкана се увеличават и за няколко години селото наброява около 50 къщи, изградени от плет и измазани с кал. Много от преселниците са добри майстори-строители и участват в строежа на Нумането (Образцов чифлик). Такъв е Йордан Добрев, когото строителите избират за отговорник. На него Митхад паша предава управлението на чифлика, след като бея го напуска. Имайки благоразположението на Митхад паша, те измолват разрешение за построяване на черква и училище. След като го получават, местното население отделя място от собствените си дворове и на Гергьовден 1864 г. е взето решение за започване на стоежите. В продължение на 4 години са построени черквата и килийното училище. Те са завършени и на 21 ноември 1868 г. са тронясани от свещеник от село Ряхово. Оттогава 21 ноември е празник на селото (по нов стил се празнува на 7 ноември – Архангелов ден).

В онези години Кая махле (Сливица) е най-голямото село и е център на околните села, но постепенно Саръ бей кьой се разраства с всяка изминала година и става селище с 60 български къщи – чисто българско село. Кая махле (Сливица), Аша махле (Сливо поле) и Пара махле били чисто турски села. Израствайки като голямо селище, Сърна бей кьой става централно село – такова остава и след Освобождението ни от османска власт.

Веднага след Освобождението възниква идеята да се преименува селото с българско име. Едва през 1894 г. в чест на раждането на престолонаследника Борис III Търновски (30 януари 1894) по време на черковна служба се обявява новото име на селото – Борисово. Последва указ No157 от 3 март 1894 г. за узаконяване името на селото.

След 9 септември 1944 г., за около 2 години 1949 – 1950 г., селото по неизвестни причини се е наричало Ботево. След това е възвърнато името Борисово.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото се изповядват две основни религии: християнство и ислям.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Архитектурна забележителност е черквата" Св.Архангел Михаил" построена през 1868 г.
  • Паметна плоча на загиналите във войните – открита на 6 май 2009 г.
  • В покрайнините на селото се намира вековният дъб „Близнаците“. Дъбът е на около 200 – 250 г.До самият ствол има камен кръст от 1860 г., на който е изписано Оброчище „Света Троица“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година в селото се провежда неговият традиционен сбор. Сборът съвпада с Архангеловден, който е празник на църквата, която се казва св. Архангел Михаил. Отслужва се литургия, прави се курбан за селото. Самодейци от местното читалище „Христо Ботев“ изнасят концертна програма в киносалона на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“. На площада в центъра на селото свири оркестър. Извиват се кръшни борисовски хора и ръченици. Има търговци със сергии.

Важни факти и събития за село Борисово от миналото до днес[редактиране | редактиране на кода]

  • В началото на 18 век избухва епидемия от чума в района на селото и почти 3/4 от населението умира.
  • 1855 – 1860 г. – заселване на първите жители на селото.
  • 1868 г. – построена черквата и килийното училище.
  • 1909 г. – голямо наводнени в селото, водата идва от Тетово.
  • 1911 г. – построено началното училище „Петър Берон“.
  • 1916 г. – голямо наводнение от идващата от Тетово вода, която стига чак до Сливо поле
  • 1927 г. – построена прогимназията „Св.св.Кирил и Методий“.
  • 1928 г. – посещение от подвижно държавно кино.
  • 1940 г. – в землището на селото се приземяват два полски самолета; 23 дни зимна ваканция за учениците, поради големите студове; 22 октомври и 10 ноември – големи земетресения с пропукване на къщите и съборени комини.
  • 1942 г. – голямо наводнение на с.Ряхово. Борисово приютява 200 евакуирани от селото.
  • 1944 г. – 9 септември – установяване на нова народно-демократична власт; евакуирани са жители на гр. Русе в с.Борисово, поради опасност от бомбардировки над града.
  • 1948 г. – 21 ноември – официално пуснат електрически ток; 25 декември – учредено ТКЗС.
  • 1954 г. – големи студове, удължена зимна ваканция.
  • 1960 г. – въвеждане задължително осмокласно образование; идват ученици от с.Юделник, с.Стамолово и с.Кошарна.
  • 1973 г. – открита АТЦ Борисово.
  • 1977 г. – 4 март – голямо заметресение с епицентър Вранча, Румъния – пропуквания, полуразрушени постройки, съборени комини.
  • 1980 г. – Олимпиада в Москва – участници от селото – гимнастиците Румен и Пламен Петкови.
  • 1981 г. – открита етнографската музейна сбирка.
  • 1989 г. – ликвидиране на ТКЗС.
  • 2008 г. – закриване на Основно училище „Св.св.Кирил и Методий“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Използвани са откъси от книгата „Борисово мое, хубаво село си ти“ на авторите Пенка и Петър Петрови, 2009 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]