Свети Никола (Брайчино)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.

„Свети Никола“
„Свети Никола“
Braychino St Nicholas Church Platytera.png
Богородица ширшая небес
North Macedonia relief location map.jpg
40.9031° с. ш. 21.1533° и. д.
„Свети Никола“
Местоположение в Република Македония
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Република Македония
Населено място Брайчино
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество Ресенско
Време на изграждане 1872 г.
Съвременен статут действащ храм
„Свети Никола“ в Общомедия

„Свети Никола“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е българска възрожденска църква в село Брайчино, Преспа, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1]

Храмът е разположен в северозападния дял на селото и е гробищна църква. Представлява трикорабна сграда с полукръгла апсида, върху която са поставени седем плитки засводени ниши. Край южната и западната фасада на Светилището са прилепени затворени тремове.[1] Според надписа в нишата над входа църквата е издигната през 1871-1872 година.[1][2]

Трите кораба във вътрешността са разделени от два реда от по пет колони. Нартексът на запад е отделен с преграда и е повдигнат с три стъпала над нивото на наоса. Над него има галерия женска църква.[1]

Живопис има само в олтарната апсида и протезиса. Конхата на апсидата е изобразена Света Богородица с Христос в горната част и фигурите на архиереите Свети Йоан Златоуст, Свети Василий Велики, Свети Никола, Свети Атанасий, Свети Григорий и Свети Спиридон в долната зона. Иконостасът е съставен от три хоризонтални реда икони, царски двери и врати на южния и северния дял на преградата. Иконите от иконостаса са работени в 1875 и 1889 година. Според надписите по-старите икони са дела на Апостол Стериев от селото Пляса, а тези от 1889 година на Атанас Димитри Зограф от леринското село Негован.[1][3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 13. Посетен на 2 юли 2015.
  2. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  3. Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манстирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 25.
     Портал „Македония“         Портал „Македония