Света Петка (Брайчино)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

„Света Петка“
„Света Петка“
Викиекспедиција Преспа 101.jpg
Местоположение в Ресен, Брайчино
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Брайчино
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Преспанско-Пелагонийска
Архиерейско наместничество Ресенско
Изграждане XV век
Статут паметник на културата
„Света Петка“ в Общомедия

„Света Петка“ (на македонска литературна норма: „Света Петка“) е средновековна църква в преспанското село Брайчино, част от Преспанско-Пелагонийската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.[1][2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е в центъра на манастирски комплекс на изток от селото.[1] До северната стена на светилището има извор със светена вода, смятана за изцелителна.[3][4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Издигната и изписана е в последната четвърт на XV век.[1] В един период е била запусната.[5][6]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Представлява еднокорабна, малка по размери сграда с двускатен покрив и тристрана апсида.[5]

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Най-старата живопис е запазена на източната и западната стена на наоса, както и на западната фасада от най-стария дял, която с по-късното дограждане става източна стена на нартекса. На източната стена в апсидалната конха са допоясните изображения на Света Богородица с малкия Христос в горния дял и Светата литургия, в която участват отците Свети Василий Велики и Свети Йоан Златоуст, в най-долната зона. Между тях е малкият Христос, който като жертва лежи в широка градина. От двете страни са мъчениците Свети Симеон и Свети Даниил. В нишата на протезиса е фигурата на първомъченик Свети Стефан, а в тази на дяконикона е допоясното изображение на Роман Сладкопевец. В по-горната зона на източната стена обичайно е Благовещение с фигурите на Архангел Гавриил и Света Богородица. На някогашната западна фасада доминира изображението на Страшния съд, запазена само в елементи. Най-горе е иконографията на Царския дейсис. В патронната ниша е допоясното изображение на Света Петка с кръст в дясната ръка. Вляво и вдясно от нишата са Свети Мина и Свети Георги на кон. Стилистичният анализ показва, че неизвестният автор принадлежи към Костурската школа. В църквата са запазени и остатъци от стенописи и икони от XVI, XVII и XIX век.[3]

Стенописите от края на XV век са дело на ателие, принадлежащо към Костурската художествена школа.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 16. Посетен на 2 юли 2015.
  2. Поповска-Коробар, Викторија. Зидно сликарство с краја XV века у манастирској цркви Свете Петке код Брајчина. // Зборник радова Византолошког института XLIV. 2007. с. 549 - 573.
  3. а б Палигора, Ристо. Каталог Цркви и Манастири на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион. с. 18. Посетен на 2 юли 2015.
  4. Палигора, Ристо. Студија за поврзување и промоција на манастирскиот туризам на Баба Планина. Битола, Центар за развој на Пелагонискиот плански регион, декември 2011. с. 24 - 25. Архив на оригинала от 2013-12-28 в Wayback Machine.
  5. а б Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 27 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-10-03 в Wayback Machine.
  6. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 150.
  7. Кунева, Цвета. Костур, църква „Св. Богородица Кубелидики“ (стенописи от 1495/1496). // Пътища на балканските зографи. Посетен на 6 октомври 2020 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония