Михаил Радев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Радев
български революционер
като македоно-одрински опълченец (1912 – 1913)
като македоно-одрински опълченец (1912 – 1913)

Роден
1865 г.
Починал
Михаил Радев в Общомедия

Михаил Радев, наречен Странджата[1], е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Радев е роден в 1865 година в град Ески Джумая, тогава в Османската империя, днес Търговище, България. При избухването на Сръбско-българската война в 1885 година е доброволец в Българската армия и е награден с орден „За храброст“. В 1895 година влиза в четата на поручик Петър Начев и участва в четническата акция на Македонския комитет. От 1901 година е във върховистките чети на Дончо Златков, Никола Лефтеров, полковник Анастас Янков, генерал Иван Цончев. В 1902 година взима участие в Горноджумайското въстание, а на следната 1903 и в Илинденско-Преображенското въстание.

Михаил Странджата

От 1905 до 1906 година е войвода на ВМОРО в Ресенско, а от 1906 до 1908 година в Тиквеш. След Младотурската революция се легализира, но от 1910 до 1912 година отново е войвода в Ениджевардарско и Гевгелийско. През май 1912 година навлиза в Македония в четата на Ичко Димитров и е определен за гевгелийски околийски войвода.[2] Сражава се с потеря на родоотстъпника Дончо Тодоров в местността Балтин при село Зашле, Крушовско, като губи четника си Петко от Журче.

Участва в Балканската и в последвалата Междусъюзническа война като доброволец от Македоно-одринското опълчение, като заедно с Коста Христов Попето застава начело на Втора гевгелийска чета, а по-късно служи в 1 отделна партизанска рота, 1 рота на 15 щипска дружина и в Сборната партизанска рота, която се сражава с гръцки войски.[3] За проявена храброст е награден с орден „За храброст“ IV степен и е произведен в офицерски чин. След войната среща случайно в София Дончо Тодоров и го убива на улицата, но е освободен още по време на следствието, след като успява да докаже родоотстъпничеството му.[4]

По време на участието на България в Първата световна война служи във Втори пехотен македонски полк на Единадесета дивизия.

В края на 1919 година организира бягството на генерал Александър Протогеров, арестуван от правителството на БЗНС в София.[5]

Умира в София през 1922 година.[6][7][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.67
  2. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62, 64.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 682, 894.
  4. Революционната дейность въ Демирхисаръ (битолско) по спомени на Алексо Стефановъ (Демирхисарски войвода). Съобщава Боянъ Мирчевъ (Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ”, София. — Печатница П. Глушковъ. — 1931) Материали за историята на македонското освободително движение, книга XI, стр. 94 - 96.
  5. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 23.
  6. Македонски научен институт
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 106 - 107.
  8. Биография от сайта на ВМРО-БНД
     Портал „Македония“         Портал „Македония