Направо към съдържанието

Дулица

Дулица
Дулица
— село —
41.9903° с. ш. 22.57° и. д.
Дулица
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаКаменица
Географска областОсоговия
Надм. височина517 m
Население305 души (2002)
Пощенски код2304
Дулица в Общомедия

Дулица (на македонска литературна норма: Дулица) е село в Северна Македония, в община Каменица (Македонска Каменица).

Селото е разположено в областта Осоговия.

В края на XIX век Дулица е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дулица е населявано от 450 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дулица има 400 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война през 1912 година шестима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

На 16 октомври 1925 година в селото се води тежко сражение между чета на ВМРО и сръбска войска.[4]

През 2002 г. жителите на Дулица наброяват 305 жители, всички македонци.[5]

Родени в Дулица
Харалампи Златанов
  • Ангел Ябалчев, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[6]
  • Даниела Христова (р. 1977), политик от Северна Македония
  • Димитър Медаров (1902 – 1946), български революционер, войвода на ВМРО
  • Иван Димитров (? – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 25 март 1923 година[7]
  • Илия Златанов (? – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части на 22 юли 1924 година[8]
  • Мано Захов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстьо Българията[9]
  • Никола Апостолов, македоно-одрински опълченец, 42-годишен, земеделец, ІІІ отделение, четата на Еротей Николов, 15 щипска дружина[10]
  • Никола Петров (? – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 10 юли 1924 година[7]
  • Харалампи Стойчев Златанов (Шарен Ампо) (1895 – 1925), български революционер, войвода на ВМРО
  • Христо Стоянов (? – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 25 март 1923 година[7]
Починали в Дулица
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  4. Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941. Македонски научен институт, София.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51
  7. а б в Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 703.
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 704.
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.