Янко Богданов
| Янко Богданов | |
| български революционер | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Янко (Янкул) Илчов (Илчев) Богданов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1875 година[2] в кочанското село Саса, тогава в Османската империя. Занимава се със земеделие.[3] Присъединява се към ВМОРО в 1908 година и влиза в четата на Кольо Сарафчето, с когото действа в Кочанско и Царевоселско. След това е четник при Кръстьо Българията,[1] а после действа в четата на Симеон Клинчарски.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и служи в четата на Симеон Клинчарски, в Четвърта рота на Петнадесета щипска дружина и в Сборната партизанска рота на МОО в 1913 година.[3] Участва в боевете при Султан тепе и Говедарник. След това действа като куриер на четите от Кочанско и Царевоселско от 1913 до 1915 година. В 1918 година бяга в Свободна България. Действа в четите на Иван Бърльо, Панчо Михайлов и Евтим Полски. Като четник при Полски Янко Богданов е ранен от новите сръбски власти.[4]
На 7 април 1943 година, като жител на Саса, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 337.
- ↑ Според документите му за пенсия към 7 април 1943 година е на 68 години.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 319.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 338.
