Криви камен
|
Криви камен Криви Камен |
|
|---|---|
| — село — | |
  Криви камен |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Североизточен |
| Община | Ранковце |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 1204 m |
| Население | 23 души (2002) |
| Пощенски код | 1332 |
Криви камен (на македонска литературна норма: Криви Камен; на турски: Egritaş, Егриташ) е село в Северна Македония, в община Ранковце.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Славище, в южните склонове на планината Герман.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Криви камен е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Криви Каменъ е населявано от 160 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Криви камен има 184 българи екзархисти.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 27 къщи в селото през юни 1905 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3]
При избухването на Балканската война трима души от Криви камен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 23 жители, всички македонци.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 300.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
| ||||||||
Портал „