Богдан Якимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Богдан Якимов
български революционер
Роден
1869 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.

Богдан Якимов Ангелов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Богдан Якимов е роден в 1869 година[2] в паланечкото българско село Гиновци, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Присъединява се към ВМОРО и е четник на организацията.[1] При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Трайко Павлов,[3] и в 3-та рота на 1-а дебърска дружина. Взима участие в Първата световна война, като служи в 4-та рота на 61-ви пехотен полк. Тежко ранен е в лявото око, което загубва.[1] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[4]

На 27 февруари 1943 година като жител на Ранковци, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 69.
  2. Към 27 февруари 1943 година е на 69 години.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 812.
  4. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 592