Нестор Байков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нестор Байков
български революционер

Роден
Починал

Нестор Тенев Байков или Байнов е български офицер и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Стайнов

Байков е роден на 21 септември 1872 година в казанлъшкото село Търничени, тогава в Османската империя. Завършва подофицерска школа и служи в 12 пехотен балкански полк на Българската армия.

На 5 март 1903 година Нестор Байков, заедно с Никола Вълчев и Димитър Андонов, като подофицер напуска полка си. В София се свързват със задграничното представителство на ВМОРО и в Кюстендил се присъединяват към прилепската чета на Константин Кондов, където вече е техният съгражданин Георги Христов Стайнов.[1] Част от четата на Коста Кондов попада на засада при село Топлица като падат убити седем четници и войводата Никола Божков. Димитър Андонов и Нестор Байков реорганизират четата и я извеждат от засадата. По-късно отделението се присъединява към четата на Петър Ацев.

При подготовката на Илинденско-Преображенското въстание Нестор Байков е определен за ръководител на един от въстаническите райони и отговаря за военното обучение на околията. По време на въстанието Димитър Андонов и Нестор Байков водят две сражения с турски аскер при Дуйне и Старавина и организират снабдяването с барут, гилзи и олово от Битоля към Прилеп. Участват и в ръководената от Петър Ацев акция в село Живово - неуспешен опит за превземане на казармите[2]. Водят още сражения при Нидже и Фаришките ханове, като прекъсват пътя между Прилеп, Кавадарци и Криволак. Гьорче Петров отказва предложението им за атака на казармите в град Прилеп.

След края на въстанието Нестор Байков се завръща в България и постъпва отново на военна служба в своя полк. Участва в Балканската и Междусъюзническата войни. По време на Първата световна война Нестор Байков служи в 28-и пехотен стремски полк и участва в сраженията при завоя на река Черна и е произведен в чин капитан. Награден е с ордени „За храброст“, IV степен и „Свети Александър“, V степен.[3]

През 1928 г. напуска военната служба. Умира на 13 април 1955 година в родното си село Търничени.[4][5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 398.
  2. Биография на сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 22; ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 348
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 15.
  5. Цветков, Марио и др. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. София, ВМРО-СМД, 2005. с. 37 - 41. Архив на оригинала от 2014-04-29 в Wayback Machine.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 37-38.
     Портал „Македония“         Портал „Македония