Кореница (община Кривогащани)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кореница.
| Кореница Кореница | |
| — село — | |
 Бившето училище в селото | |
  Кореница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Кривогащани |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 572 m |
| Население | 62 души (2002) |
| Пощенски код | 7524 |
| МПС код | PP |
| Кореница в Общомедия | |
Кореница (на македонска литературна норма: Кореница) е село в Северна Македония, община Кривогащани.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е равнинно, разположено в областта Пелагония на няколко километра източно от град Крушево.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Кореница е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1859 година.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кореница (Korénitza) е посочено като село с 20 домакинства и 92 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кореница наброява 105 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кореница е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[4]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Корейнца има 25 български къщи.[5]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кореница има 104 българи екзархисти.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 62 жители македонци.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Црква „Свети Никола“, село Кореница // Old Prilep. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 74-75.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 244.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 4 март 2008
| ||||||||
