Тръпче Стоянов
| Тръпче Стоянов | |
| български общественик | |
| Роден |
4 декември 1833 г.
|
|---|---|
| Починал | 15 септември 1915 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Стоян Чалъков (Воден) |
| Братя/сестри | Андрей Стоянов |
| Деца | Апостол Тръпчев |
Трифон (Тръпче) Стоянов (Стоянчев) Чалъков[1] е български възрожденски деец от Южна Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 4 декември 1833 година във Воден.[2] Произхожда от търговската фамилия Чалъкови. Дядо на Тръпче Стоянов е Тръпко Чалъков, влиятелен християнин в Южна Македония, назначен със султански ферман за вилаетски коджабашия на 362 български села във Воденска, Берска, Костурска околия, та чак до град Янина в Епир. Баща му е Стоян (Стоянчо) Чалъков – учител и лекар на Воден, който превежда Пасхалното евангелие с кирилско и гръцко писмо „на простаго виговоръ болгарскагѡ: за тій болгары, кои не знаютъ читати книга писаниіа болгарска, сѣдящій по вся земля Македѡнская – Солунская, Вардарская, Воденская, Пазарская и Серская державамъ“.[3][4] Стоян Чалъков поддържа кореспонденция с Георги Раковски.[5] Брат на Тръпче Стоянов е юристът и политик Андрей Стоянов.
Тръпче Стоянов е активен деец на Воденската българска община през 70-те и 80-те години на XIX век. В качеството си на неин член той подписва в Солун Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония от 20 май 1878 г. – протестно обръщение на македонските българи към Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[6]
Тръпче Стоянов активно подпомага борбата на българите за свобода по време Кресненско-разложкото въстание, което избухва през 1878 – 1879 г. срещу несправедливите решения на Берлинския конгрес. За участие в подписването на прошение, изпратено от българите до Румелийската комисия и влиятелно съдействие на българското движение той фигурира в списъка на затворените българи, но не пострадва заради застъпничеството на първенеца Сюлейман бей.[7]
Умира във Воден на 15 септември 1915 година. Стоянов оставя ценни сведения за историята на българските църковни и просветни борби във Воден.[2]
Тръпче Стоянов е баща на просветната деятелка Анна Кандиларова и Апостол Тръпчев.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Тръпко Чалъков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стоян Чалъков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей Стоянов (1838 – 1910) | Тръпче Стоянов (1833 – 1915) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Николай Стоянов (1933 – 1968) | Апостол Тръпчев (1869 – ?) | Анна Кандиларова (1865 – 1941) | Георги Кандиларов (1851 – 1943) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 123.
- ↑ а б Кирил, патриарх Българска. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи: 1878 – 1885. Книга втора. София, Синодално издателство, 1970. с. 390.
- ↑ Превод на Пасхално евангелие осветлява борбата на българите от Югозападна Македония // topnovini.bg. Посетен на 25 ноември 2017.
- ↑ Свят текст напомня за борбата за българщината в Македония // Actualno.com, 17 април 2017. Посетен на 25 ноември 2017.
- ↑ Трайков, Веселин Николов, ред. Архив на Г. С. Раковски. Том 2: Писма до Раковски 1841 – 1860. София, Българска академия на науките, 1957. с. 888.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония. София, Наука и изкуство, 1970. с. 658.
- ↑ Кирил, патриарх Българска. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи: 1878 – 1885. Книга първа. София, Синодално издателство, 1970. с. 390.
