Анастас Чешмеджиев
| Анастас Чешмеджиев | |
| български революционер | |
| Роден |
1 февруари 1879 г.
|
|---|---|
| Починал | 1962 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Анастас Панайотов Чешмеджиев с псевдоним Пехливанов[1] е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация в Тракия.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Чешмеджиев е роден в 1877 година в пашмаклийското село Устово, тогава в Османската империя, днес квартал на Смолян, България. В 1900 година завършва българското педагогическо училище в Сяр, където заедно с Христо Караманджуков е покръстен в революционното дело от учителя Йордан Самарджиев.[2] Заминава за Даръдере и работи като учител в 1900 - 1901 година, като организира и първия революционен комитет в града. В 1901 година след аферата с убийството на Хаджи Нурия бей е принуден да бяга в България и работи като учител в Ломско, Видинско, Пловдивско и на други места.[3][4] В Даръдере революционният комитет е поет от поп Ангел Инджов.[5][6]
Погребан е в Централните софийски гробища.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 78.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 103.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 188.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 523.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 143 – 144.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 188.
- ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.
