Копривен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Копривен
Bulgaria Kyustendil Province relief location map.jpg
42.0336° с. ш. 22.8781° и. д.
42.1139° с. ш. 23.0336° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Кюстендил
Община Невестино
Община Кочериново
Дължина 26 km
Водосборен басейн 88 km²
Начало
Място планината Влахина,
на 500 m ЮИ от връх Ямата
Координати 42°02′00.96″ с. ш. 22°52′41.16″ и. д. / 42.0336° с. ш. 22.8781° и. д.
Надм. височина 1252 m
Устие
Място десен приток на СтрумаБяло море (Егейско море)
Координати 42°06′50.04″ с. ш. 23°02′00.96″ и. д. / 42.1139° с. ш. 23.0336° и. д.
Надм. височина 361 m

Копривен е река в Западна България, област Кюстендил, общини Невестино и Кочериново, десен приток на река Струма. Дължината ѝ е 26 km. Отводнява крайните северни разклонения на планината Влахина и част от историко-географската област Пиянец.

Река Копривен извира на 1252 m н.в., на около 500 m югоизточно от връх Ямата (1318 m) в северната част на планината Влахина. Тече в дълбока, силно опороена долина през историко-географската област Пиянец и най-северните части на планината Влахина, като образува голяма, изпъкнала на север дъга. След село Цървище долината ѝ се разширява, а при село Драгодан излиза от планината и се влива отдясно в река Струма на 361 m н.в., на 500 m югоизточно от селото.

Водосборният басейн на реката е с площ от 88 km2, което представлява 0,51% от водосборния басейн на река Струма, като има слабо развита речна мрежа.

Река Копривен е с преобладаващо дъждовно подхранване, като максимумът е през месец април, а минимумът – август.

По течението на реката са разположени 4 села:

В най-долното си течение част от видите на реката се използват за напояване.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 259.