Света Троица (Бойница)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.
| „Света Троица“ | |
 Местоположение в Бойница | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Бойница |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Видинска |
| Архиерейско наместничество | Кулско |
| Изграждане | 1871 г. |
| Статут | действащ храм |
„Света Троица“ е възрожденска православна църква във видинското село Бойница.
История[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е разположен в центъра на селото. Построен е в 1871 година, след като селото се измества от местността Койчов дол на днешното си място. Осветена е на 29 април 1871 година викарния епископ на Видинската митрополия Кирил Белоградчишки. Църквата е построена с помощта на поп Рачо, поп Анто, даскал Вълчо, чорбаджи Петко и селяните Жико Цоков, Пуйо Велков, Цоло Братков, Вълчо Цоков, Вълчо Найденов, Цоло Вълчков, Гачо Мильов и други.[1] Църквата е изградена върху земя на Пуйо войвода, чиято къща се намирала срещу нея.[2]
В храма служат свещениците Рачо и Анто от старата църква „Успение Богородично“ (1820) и други свещеници за кратко до 1898 година, когато е ръкоположен свещеник Константин Димитров от Горна Оряховица, който служи в храма 41 години.[1] По времето на комунистическото управление в България храмът е дълги години затворен.[2]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Иконите в храма са изписани от дебърски майстори още в 1871 година. Подписани са от Евгений Попкузманов. Запазен е османският ферман и сметка на свещеника или настоятеля, в която е записано „на зографина дадох 2115“.[3] Десетте олтарни икони демонстрират внушителни образи, но без вникване в анатомическата форма и строеж. Кузманов стилизира светлосянката, като остро определя границата между светло и тъмно. Кузманов се опитва да имитира Дичо Зограф.[4] В храма работят и Кръстьо Аврамов[5] и Кръсто Янков.[6] В Бойнишката църква Кръстьо Аврамов рисува иконостасните табла под големите икони, които имат интересни сюжети, които в известни отношения превъзхождат творбите на баща му Аврам Дичов. От него е и иконата на Свети Теодор Тирон от 1897 година, както и редица целувателни икони.[5]
В храма има необикновен мемориал – стъкленица с разпятие и имената на загиналите във войните бойничани.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б 145 години от освещаването (29 април 1871 г.) на църквата „Св. Троица“ – с. Бойница // Vidin Online, 12 май 2016 г. Посетен на 25 август 2019 г.
- ↑ а б в Павлова, Стефка. Стъкленица с имена на герои от войните пази църквата в Бойница // БНР. Радио Видин, 19 март 2018 г. Посетен на 25 август 2019 т.
- ↑ Гергова, Иванка. Православно изкуство във Видинско. Предварителни наблюдения // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. ISSN 0032-9371. с. 46.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 228.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 190.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.
