Деепричастие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Деепричастието е нелична глаголна форма в българския език, която е не изменяема, тъй като тя всъщност е „глаголно наречие“ (а наречието е неизменяема част на речта).

Книжовни деепричастия[редактиране | редактиране на кода]

Деепричастията в книжовния език се образуват от основата на минало несвършено време (също като сегашното деятелно причастие) с помощта на наставка -йки. Тъй като при глаголите от I-во и II-ро спрежение, гласната на основата на минало несвършено време е променливо я и тъй като наставката за получаване на деепричастие съдържа мекост, гласната пред -йки за първите две спрежения е винаги е.

Затова най-добре би било като изходна форма при образуването на деепричастието да се приеме формата за 3-то лице ед. ч. на минало несвършено време — като махнем окончанието -ше и прибавим наставка -йки, ще получим винаги правилната форма на деепричастието, и то при глаголите от трите спрежения. Ясно е, че при това положение основната гласна (гласната пред -йки) ще бъде винаги е — и под ударение, и без ударение: летѐше — летѐйки, но̀сеше — но̀сейки, но само за глаголите от първите две спрежения, докато в III спр. ще има винаги -айки или -яйки, и то без ударение: стрѐляше — стрѐляйки, глѐдаше — глѐдайки.