Кривица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кривица
Общи данни
Население 255 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,819 km²
Надм. височина 365 m
Пощ. код 7456
Тел. код 08377
МПС код РР
ЕКАТТЕ 39815
Администрация
Държава България
Област Разград
Община
   - кмет
Самуил
Бейтула Мюмюн
(ДПС)
Кметство
   - кмет
Кривица
Рейхан Назиф
(ДПС)

Кривица е село в Североизточна България. То се намира в община Самуил, област Разград. Село Кривица /Топал кьой/ – селото се намира на 4 км източно от с.Самуил. Преименувано е през ХІІ 1934 г. До 1958 г. е било в Шуменска околия. През селото тече река Сенковец, която извира от съседното землище на с.Висока Поляна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Между с.Кривица и с.Голяма Вода по поречието на Сенковец е регистрирана селищна могила. Долината на реката е удобен път, който свързва района от с.Ножарево и землището на с.Висока Поляна. Югоизточно от селото в местността "Юртлука" се намира антично селище с тракийска надгробна могила, а срещу тях западно още две. В чертите на селото и в близката местност "Пара кайнак" /Извор на пари/ са откривани римски монети в голямо количество, което свидетелства за наличие на селище и в римския период.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според едно предание селото през османския период отново е основано от един куц /топал/, откъдето и името Топал кьой. Според една друга легенда, в края на Второто българско царство, цар иван Шишман дошъл да поиска помощ от Демир баба, но него намерил. По дирите му вървяла потерия, която го преследвала. Стигнал до землището на с.Кривица, но се откачила подковата на коня му и то окуцяло. Царят извадил калъчката си и започнал да преследва потерията по долината на р.Снековец чак до днешното село Ножарово. Те бягали и викали: "Аман от тая калъчка", откъдето и имената на двете села – Топал кьой и Кълъч кьой /Ножарово/. На землището на селото има и християнско гробище /Машатлък/, но от неизвестен период. След Кримската война в северния край на селото се нанесли татари, които първо се били настанили в Хърсово, и черкези, които били в две махали южно от селото, наблизо е имало и черкезка джамия. Още по на юг, близо до селището на Висока поляна, те са основали едно голямо черкезко селище. Черкезите избягали по време на Освободителната война. Когато са напускали землището в посока на Висока поляна в храстите дебнел българинът Коджабаджак, по едно време един от черкезите се върнал да прибере скритото си имане, но бил убит от българина. По-късно на същото място Коджабаджак построил воденица, част от колелото на която и улеят си личат и днес. Между землището на двете села има още две могили.

ДУХОВНИ СРЕДИЩА[редактиране | редактиране на кода]

Джамия и Турско училище

Няма данни кога е построена джамията на селото, но от Акта за одър­жавяване през 1969 г. е видно,

че в джамийския двор е имало полумасивна сграда от 130 м2 застроена площ, която е била турско училище. В Про­токола на Изпълкома от 11.1.1962 г. е отбелязано, че старото турско училище е паянтова сграда, която не се използва от години и е пред срут­ване. Училището е наименувано на „В.И.Ленин" на 22.1\Л1960 г* Българско училище

Според една справка, където не се цитира източник, през 1880/81 г. се открило частно българско училище от група българи – Стоян Атанасов, Тахо Илиев, Стоян Илиев и др.

Според други недостатъчни данни, българското първоначално учили­ще е основано през 1906 г., именувано е на 10.Х.1932 г. на „Царица Йоана". Не е известно кога започва за функционира като прогимназия, но през учебната 1962/63 г. учениците за осми клас пътуват за Самуил, а през учебната 1972/73 г. се закриват прогимназиалните класове и училището остава да функционира'като НУ" Васил Левски". Закрито е със Заповед № РД -14-11/04.04.1995 г. на МОН и учениците учат в самуилското учили­ще.

В градината на училището се построява детска градина, която спира да функционира през 2000 г. От 2006 г. общинският съвет взема решение то да се преустрои на „Защитено жилище" за възрастни с умствени увре­ждания. Предоставяйки базата на Сдружение с нестопанска цел „Цен­тър за социални инициативи и образователни програми", която кандида­тства и печели проект за неговото преустройство и основен ремонт от холандската фондация „Лале", започва новият живот на сградата като социален дом

Krivitsa.Net

ЧИTAЛИЩЕ PAЗВИТИЕ[редактиране | редактиране на кода]

За основаване на читалище „Развитие" е известно следното. Според Протокол № 2 от 4.Х.1927 г. става известно, че в архива на читалището е била запазена само една книжка,


където пише, че първият опит за учре­дяване на читалищна организация е направен през 1902 г. Тя е функциони­рала слабо и скоро била закрита. Опит за ново възкръсване е направен на 20.Х1.1921 г., когато в една от стаите на общинското управление /ста­рото училище/ се събират за възстановяване на читалище „Развитие*, Избират читалищно настоятелство с председател Никола ПапуроВ, се- кретар-домакин Тодор Вълнаров, касиер Велико Илиев и допълнителни членове – Илия Димитров и Стоян Добрев. За библиотекар е избран То­дор Христов9. Тази организация е закрита през 1922 г. Нов опит за възста­новяване, вече успешно се прави на 27.1.1927 г., когато 19 души сс събират и избират читалищно настоятелство в състав – Димитър Занев – пред­седател, Борис Юрданов, Петър Христов, Господин Каров, Христо Сме- дков и Михаил Стоянов. Читалището се помещава В една от стаите на Кредитна кооперация „Победа. "Макар и трудно – с малко членове, липса на средства, читалището успява да се запази и е регистрирано на 20.11. Ш8 г. под № 2682 от МВРНЗ. През 1931 г. шо е оземлено с 50 дка земя от Дирекция на ТЗС.Започват да разпращат писма с молби за парична подк­репа до различни места. Абонират се за вестници, продават керемиди, вършина, дърва, стари вестници, събират наеми от читалищните ниви, организират вечеринки и др. Появява се желание за изграждане на читали­щна сграда. Липсват сведения от 1938 г. до 1948 г., но от по-късни про­токоли става ясно, че вече имат сграда, 1,5 дка дворно място, оградено с тараби, имат място за кафеджия, 125 стола и че радиото не работи / неизвестно кога е купено/.10 През 1948 г. са унищожени 200 т. литература като фашистка. Нивите са дадени за ползване на Всестранна кооперация „Победа" поради забрана за отдаването им под търг. Читалището раз­вива активна дейност по времето на социализма, а след демократични­те промени основно, се полагат усилия за основно ремонтиране на сгра­дата.


Селото е електрифицирано в периода от 1960 до 1963 г.," а процесът на основното водоснабдяване е от 1962 до 1964 г. В края на 80-те години на XIX век е направен проект за дълбок сондаж, от който да се изпраща вода към кулата в Самуил, като част от проекта се реализира, на впоследствие е изоставен от близо 15 години. През 1982 г. се работи по завършването на шосето Самуил – Кривица. Тогава се подготвя зърноп- лощадка в стопанския двор, силажохранилище, заграждане на училището и детската градина, както и направа на спортна площадка. Предвижда се строителството на търговска сграда и се работи по завършването на фелдшерски здравен пункт. В селото се построява баня, детска кухня и зала за весели ритуали. През 2007 г. предстои да се настеле път за с. Ясенково.

Krivitsa.Net

СТОПАНСТВО[редактиране | редактиране на кода]

ТКЗС „9-ти септември "


ТКЗС в селото е учредено на 21.09.1950 г., наречено „9 септември" с пръв председател Михаил Стоянов. През 1958 г. то е включено със земли­щето си в основаното ОТКЗС „Девети септември" -

Самуил. Поради неблагоприятните природо – климитични условия в част от населените места се отглеждат само зърнени и фуражни култури'*.

На 12.09.1970 г. преминава към АП К „Висил Танчев" ■ ХъраАь С реШ' ние на Министерския съвет от 9.05.1974 в. то преустановява дейн&ШШ си, а землището на селото преминава към Л11К „Шап Хираланоб" Лозница. След оформянето на селищната система през 1979 г. е основано АПК „Васил Тинчев" – Самуил, в състова на който е включено и с.Криви­ца. АПК преустановява дейността си към края на 1989 г., след което в Самуил на 1.12.1989 г. е учредено ТКЗС „ Девети септември". То включЙш и землището на с.Кривица. Ликвидирано е през 1992 г. Тогава в селото ос учредява ЗК" Зора" с председател Зайде Салимова,

Krivitsa.Net

АДМИНИСТРАТИВНА ИСТОРИЯ[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението до 1955 г. с. Топал е в състава на Шуменска околия, в няколко общини – Трем, Капитан Петко, Венец и Ясенково,

откъдето преминава към Самуилска община, Разградско. През някое вре­ме, границата на околиите минавали през махалите, като ги разделяли на западна част, до магазина – Разградска околия, източна – към Шуменска околия. В селото се заселват повече от 60 семейства българи от с. Хър- сово, един от Демирджилер и от Шумен. В селото се оформят няколко махали – българска, турска, татарска и новата махала. В землището на селото има християнско гробище „машатлък".

Църква е построена през 1898 г.

Има учредена кредитна кооперация, вятърница, 3 воденици*.

Krivitsa.Net

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Facebook страницата на селото TopalKöy