Ножарово
Ножарово | |
---|---|
![]() Улица в село Ножарово | |
Общи данни | |
Население | 530 души[1] (15 септември 2022 г.) 80,7 души/km² |
Землище | 6,579 km² |
Надм. височина | 296 m |
Пощ. код | 7441 |
Тел. код | 08375 |
МПС код | РР |
ЕКАТТЕ | 52341 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Разград |
Община – кмет | Самуил Джевдет Азис (ДПС) |
Кметство – кмет | Ножарово Закир Билял (ДПС) |
Ножарово в Общомедия |
Тази статия е за селото в Разградско. За селото в Силистренско вижте Ножарево.
Ножарово е село в Североизточна България. То се намира в община Самуил, област Разград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Ножарово се намира на 22 км югозападно от Исперих на участъка Исперих – Хърсово – Самуил на Републикански път III-2005. Разположено е на равнинно високо място, а в близост е изграден язовир Богданци. Запаздно от селото преминава Железопътна линия 9 (България).
История[редактиране | редактиране на кода]
В землището са регистрирани две тракийски археологически находки. За първи път селото е записано в регистъра на овцевъдите през 1573 г. под името Кълъджълар. Запазва прозиводното име Кълъч кьой докато не е преименувано на Ножарово на 7 декември 1934 г.
Според местни устни предания, първото село на това място се е наричало Бакаджък и е било поразено от чумна епидемия. Една майка се преселила в съседното село Богданци, след известно време синовете ѝ от рода Гoр Али построили колиби, които дали начало на съвременното село. В западния край на селото, известно като Къшлата имало османски военни складове. След Кримската война в селото се настаняват черкези. В местността „Мезарлъка“, където са старите гробища, се твърди, че има еничарски гробове.[2]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Читалище „Бъдещност“, регистрирано под номер 2589 в Министерство на Културата на Република България, aдрес:„Христо Смирненски“ № 6
- ЦДГ „Бъдеще“, aдрес: „Хр. Смирненски“ No 4 Телефон/факс: +359 (0)8375 410
- Начално училище „Г.С. Раковски“, aдрес:„Христо Смирненски“ № 6[3]
- Джамия Ножарово[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]
|