Георги Генев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Генев
български офицер
Роден
Починал
1964 г. (71 г.)

Образование Национален военен университет

Георги Николов Генев е български офицер, генерал-майор от кавалерията, командир на Беломорския отряд (1941 – 1944) и инспектор на конницата (1944) през Втората световна война (1941 – 1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Генев е роден на 19 февруари 1892 г. в София в семейството на майор Никола Генев. През 1912 г. завършва в Кавалерийското юнкерско училище в Елисаветград, Русия и на 22 септември 1912 г. е произведен в чин подпоручик.[1] Зачислен е към 32-ри випуск на Военното на Негово Величество училище. Взема участие Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), а през 1915 г. е произведен в чин поручик.

Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) като взводен командир в Лейбгвардейския конен полк. Със заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас.[2] На 14 октомври 1917 г. е произведен в чин капитан. През 1918 г. е награден с Орден „Св. Александър“ V степен с мечове в средата[3], която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната.[4]

Служи като адютант на 1-ва конна дивизия и в Кавалерийската инспекция. На 15 май 1930 г. е произведен в чин майор и същата година служи във Военната академия. От 1932 г. е на служба в 3-ти конен полк, а от 1934 г. е помощник-командир на 9 конен полк. На 26 август 1934 г. е произведен в чин подполковник. През 1935 г. отново служи във Военната академия, след което през 1938 г. е служи във 2-ра бърза дивизия. На 30 октомври 1938 г. е произведен в чин полковник.

През 1938 г. полковник Генев е назначен за командир на 10 конен полк, след което от 1939 г. поема командването на 2-ра бърза дивизия. По време на Втората световна война (1941 – 1945) командва Беломорския отряд (25 ноември 1941 – 10 декември 1941), на 6 май 1943 г. е произведен в чин генерал-майор, а през 1944 г. е назначен за инспектор на кавалерията, на която длъжност е до 13 септември 1944, когато заедно със стотици други офицери е уволнен от служба от новите власти.

Умира през 1964 г. в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, стр. 74 (Цит: ВИ, № 85, 28 юли 1921; Списък на офицерите (1915), с. 377)
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 95
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 304
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 259 – 260

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България