Рада Балевска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рада Балевска
български зоолог
Родена
Починала
Научна дейност
Област Биология
Политика
Депутат IV НС   V НС   

Рада Кънчева Балевска е български зоолог, професор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рада Балевска е родена на 19 март 1903 г. в с. Угърчин, Ловешко. През 1923 г. завършва Ловешкото държавно педагогическо училище „Княз Борис Търновски“. Работи като учителка в Угърчин (1923 – 1924). Завършва Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет (1929). Работи като учител-агроном в Земеделското стопанско училище в с. Боруш, Горнооряховско (1929 – 1931), първата жена-директор на Допълнителното земеделско училище в Долна Баня, Ихтиманско (1931 – 1933). На 9 юни 1933 г. е уволнена за комунистическа дейност.

През 1934 г. емигрира в СССР, където живее 11 години. През 1943 г. завършва аспирантура в Казанския държавен зоотехнически институт „Николай Бауман“, редовен доцент в катедра „Частна зоотехника“, старши научен сътрудник и кандидат на селскостопанските науки в Горкиевската зоотехническа опитна станция.

През 1945 г. се завръща в България и е преподавател в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет. По нейна инициатива към университета са разкрива Зоотехническият факултет. Доцент и първата жена-професор в България от 1948 г., завеждащ Катедра „Дребни животни“, Катедра „Овцевъдство“, заместник-декан на Зоотехническия факултет. Инициатор за създаването и основен автор на първата национална програма за преустройство на овцевъдството в страната. В периода 1948 – 1979 г. ръководи 4 научни колектива за създаване на нови породи овце в Южна България.

Заместник-министър на земеделието (1951). Ректор на Централната висша школа за подготовка на кадри за ТКЗС (1950 – 1951). Народен представител и член на Президиума на IV и V Обикновено народно събрание.

Първи директор на Националния селскостопански музей от 1970 г. Автор на над 200 научни публикации по проблемите на вълнознанието, храненето и отглеждането на отделни породи овце. През 1981 г. дарява цялото си имущество на Селскостопанския музей, София. Автор на мемоарната книга „По каменистия път“.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Георги Димитров“
  • Орден „НРБ“ I ст.
  • Орден „9.IX.1944“
  • Звание „Герой на социалистическия труд“ и Орден „Георги Димитров“
  • Лауреат на Димитровска награда
  • Народен деятел на културата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманова, К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893 – 1945, ИК „Сафо“, Лч., 2003. ISBN 954-784-037-1
  • Балевска, Р., По каменистия път, С., 1980.