Рада Балевска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рада Балевска
български зооинженер
Проф. Рада Балевска.png
Родена
Починала

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област Биология
Работила в Софийски университет
Политика
Депутат
IV НС   V НС   

Рада Кънчева Балевска е български учен и зооинженер, един от доайените на аграрната наука в България. Проф. Балевска е един от първите съставители на учебници по овцевъдство в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рада Балевска е родена на 19 март 1903 г. в Угърчин. През 1923 г. завършва Ловешкото държавно педагогическо училище „Княз Борис Търновски“. Работи като учителка в Угърчин (1923 – 1924). Завършва Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет (1929). Работи като учител-агроном в Земеделското стопанско училище в с. Боруш, Горнооряховско (1929 – 1931), първата жена-директор на Допълнителното земеделско училище в Долна Баня, Ихтиманско (1931 – 1933). На 9 юни 1933 г. е уволнена за комунистическа дейност.

През 1934 г. емигрира в СССР, където живее 11 години. През 1943 г. завършва аспирантура в Казанския държавен зоотехнически институт „Николай Бауман“, редовен доцент в катедра „Частна зоотехника“, старши научен сътрудник и кандидат на селскостопанските науки в Горкиевската зоотехническа опитна станция.

Рада Балевска, дни преди защитата на докторската си дисертация

През 1945 г. се завръща в България и е преподавател в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет. По нейна инициатива към университета са разкрива Зоотехническият факултет. Доцент и първата жена-професор в България от 1948 г., завеждащ Катедра „Дребни животни“, Катедра „Овцевъдство“, заместник-декан на Зоотехническия факултет. Инициатор за създаването и основен автор на първата национална програма за преустройство на овцевъдството в страната. В периода 1948 – 1979 г. ръководи 4 научни колектива за създаване на нови породи овце в Южна България. Заместник-министър на земеделието (1951). Ректор на Централната висша школа за подготовка на кадри за ТКЗС (1950 – 1951).

Народен представител и член на Президиума на IV и V Обикновено народно събрание.

Първи директор на Националния селскостопански музей от 1970 г. Автор на над 200 научни публикации по проблемите на вълнознанието, храненето и отглеждането на отделни породи овце. През 1981 г. дарява цялото си имущество на Селскостопанския музей, София. Автор на мемоарната книга „По каменистия път“.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Георги Димитров“
  • Орден „НРБ“ I ст.
  • Орден „9.IX.1944“
  • Звание „Герой на социалистическия труд“ и Орден „Георги Димитров“
  • Лауреат на Димитровска награда
  • Народен деятел на културата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманова, К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893 – 1945, ИК „Сафо“, Лч., 2003. ISBN 954-784-037-1
  • Балевска, Р., По каменистия път, С., 1980.