Референдум за обявяване на България за република (1946)

Референдумът за обявяване на България за република, за свикване на Велико Народно събрание и за изработване на нова конституция е проведен в Царство България на 8 септември 1946 г. Той е организиран въз основа на закон, приет от парламента на 29 юли.

Референдумът се провежда в обстановка на остра конфронтация между доминираното от комунистите правителство на Отечествения фронт и опозицията, противопоставяща се на постепенното налагане на тоталитарен режим в страната. Въпреки това и двете страни подкрепят обявяването на България за република, включително и центристки партии като Демократическата. Лидерът на опозицията Никола Петков заявява:

„

„Референдумът за Република се проведе при пълна свобода, защото целият народ бе единодушен за премахването на монархическия режим, който докара на България само нещастия и катастрофи“.

“

Резултатът е 95,6% в полза на промяната на управлението, а избирателната активност достига до 91,7%. На 15 септември председателят на 26-то ОНС Васил Коларов, след като прочита определението на ВКС върху резултатите от референдума, обявява провъзгласяването на България за Народна република, название, което ще се запази до 15 ноември 1990 г. На следващия ден - 16 септември 1946 г., малолетният цар Симеон II и царица Йоана напускат България. Година след референдума се въвежда републиканска конституция (Димитровска).

Резултати

Избора	Гласове	%
Република	3 833 183	95.6
Монархия	175 231	4.4
Невалидни/празни гласове	124 507	–
Общо	4 132 921	100
Източник: Nohlen & Stöver

Бележки

Цитирани източници

• Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.