Иван Искров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Искров
Иван Искров
Мандат
9 октомври 2003 – 14 юли 2015
Предшественик Светослав Гаврийски
Роден
26 март 1967 г. (51 г.)
Полит. партия НДСВ (2001 – 2003)
Университет УНСС – София, България
Занятие финансистполитик
Портал  Портална икона   Политика

Иван Искров е български икономист, политик и управител на Българската народна банка от 9 октомври 2003 г. до 14 юли 2015 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Иван Искров е роден на 26 март 1967 г. в Пирдоп, през 1992 г. завършва „Финанси и кредит“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), гр. София.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1992 до 1993 г. е хоноруван лектор в УНСС в специалността „Банков мениджмънт“. От 1993 до 1997 г. заема длъжностите експерт, инспектор и старши инспектор в БНБ, управление „Банков надзор“. През 1994 г. специализира „Бизнес комуникации“ в курс в София, организиран от Министерството на финансите на САЩ и Чикагската резервна банка, както и обучение по „Банков надзор“, организирано от Централната банка на Великобритания в София. През 1995 г. участва в специализация на агенция Тройханд, София, „Оценка на банки и финансови институции“, „Банков надзор“ към Федералната корпорация за гарантиране на депозитите, Вашингтон.

През периода 1997 – 1999 г. е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на „Банка ДСК“ АД. През 1999 г. специализира „Ипотечни книжа и пазари“ в САЩ – градовете Вашингтон, Минеаполис и Питсбърг. От 1999 до 2001 г. е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на „Росексимбанк“ АД.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 2001 г. до 2003 г. е народен представител от Национално движение Симеон Втори (НДСВ) в 39-то народно събрание, председател на Комисията по бюджет и финанси, член на Комисията по европейска интеграция и член на Съвместен парламентарен комитет (СПК) БългарияЕвропейски съюз. На 9 октомври 2003 г. е избран за управител на Българската народна банка.

Управител на БНБ[редактиране | редактиране на кода]

За управител на БНБ е избран на 9 октомври 2003 г.

В края на 40-тото Народно събрание, на 28 май 2009 г., е гласувано преизбирането на Иван Искров като управител на БНБ, като това е направено в разрез със Закона за БНБ. Тогава намерението е било мандатът му да започне на 10 октомври 2009 г. Решението е прието със 165 гласа „за“, 6 „против“ и 0 „въздържал се“. След този избор Иван Искров подава оставка.

Изборите за 41-во НС са проведени на 5 юли 2009 г. Новият парламент излъчва първото правителство на Бойко Борисов. На 28 август 2009 г. 41-то Народно събрание гласува избора на Иван Искров за управител на БНБ. Той е избран с Решение на НС от 26 август 2009 г. Предложението му и мотивите (обосновката е, че се търси приемственост в управлението на БНБ с цел стабилност) за избора му са внесени от ГЕРБ. Решението е прието със 195 гласа „за“, 1 „против“ и 14 „въздържал се“ и то предвижда мандатът да започне да тече от 23 октомври 2009 г. и да приключи съответно на 23 октомври 2015 г. (6 години). Само депутатите на Синята коалиция гласуват с „въздържал се“ или „против“ (15 на брой).

Най-дълго управлявалият ръководител в историята на БНБ. Двата мандата на неговото управление са сред най-важните етапи в развитието на БНБ. По същото време БНБ се справя с някои от най-сериозните предизвикателства (от глобален и местен произход) в най-новата история на централната банка.

В този период БНБ е подготвена за членство (и след 2007 г. започва пълноценно да участва) в Европейската система на централни банки. Иван Искров е член на Генералния съвет на Европейската централна банка от 01.01.2007 г. до 15.07.2015 г., член на Генералния съвет на Европейския съвет за системен риск от януари 2011 г. до 15.07.2015 г. и гуверньор за България в Международния валутен фонд в периода октомври 2003 г. – юли 2015 г.

След началото на глобалната криза валутният борд, поддържан от БНБ, продължава да функционира гладко и изиграва водеща роля за запазване на финансовата стабилност в страната. Международните валутни резерви се увеличават. Платежната система на България е подготвена за присъединяване към еврозоната. В България е привлечен един от най-големите световни производители на банкноти чрез създаване на смесено дружество между Печатницата на БНБ и френската фирма „Франсоа Шарл Обертюр Груп“. Банковият надзор в БНБ е сред първите в Европейския съюз, създали и приложили комплекс от макропруденциални надзорни мерки за банковия сектор. Така секторът посреща с висок капитал и ликвидност глобалната криза, поради което нито една банка в България не фалира като пряк резултат от тази криза. В българската банкова система не е допуснат проблем с кредитиране в швейцарски франкове. Разпространението на ефектите от кризата в Гърция върху банките с гръцко участие в България е предотвратено. През 2014 г. също остава изолиран ефектът върху банковата система и запазено доверието в нея след отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка (поради неплатежоспособност вследствие преди всичко на вътрешни злоупотреби) и независимо от острата политическа криза тогава.

Противоречия[редактиране | редактиране на кода]

В качеството си на управител на БНБ Искров попада в центъра на противоречията по отношение на кризата с отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка и от различни страни се отправят призиви за неговата оставка. Министър-председателят Борисов в отворено писмо отправя директни упреци към него[1], а в отговор Искров обвинява политиците от парламентарно представените партии[2] .

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Получава Орден на Леополд степен „командьор“ (Commandeur de l'Ordre de Léopold) – най-високата държавна награда на Белгия, който му е връчен в Белгийското посолство на 15 юли 2010 г. за поддържането на стабилността на паричната система в България, с което е създал благоприятни условия за белгийските инвеститори и за отличните връзки между централните банки на двете страни“[3].
  • Специална награда „Банкер на годината“ за 2011 г. на в. „Банкеръ“ заради усилията му да се спазват правилата по най-ефективния начин[4].

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Иван Искров е женен за Гинка Искрова – Директор в PwC и имат едно дете.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Пари, банки и парична политика, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1998 (в съавторство)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]