Направо към съдържанието

Корпоративна търговска банка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Корпоративна търговска банка“ АД
Централата на банката в София
Централата на банката в София
ТипАкционерно дружество
ИндустрияФинансови услуги
Основаване1994 г.
Закриване2014 г.
СедалищеСофия, България
Продуктибанкови и финансови услуги
Девиз„Клиентите са ни скъпи“
Уебсайтwww.corpbank.bg

„Корпоративна търговска банка“ АД е банка в София, България, създадена през 1994 г., разраснала се бързо в периода 2007 – 2014 и фалирала на 6 ноември 2014 г. Обявена е в несъстоятелност със съдебно решение на 22 април 2015 г.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Банката е създадена от Българска Външнотърговска Банка (БВТБ) като „Булгарсовинвест“ и през 1994 г. е преобразувана в Корпоративна търговска банка (КТБ). През същата година БВТБ се преобразува в Булбанк. Към 1997 КТБ е една от малките български банки с пазарен дял около 3 %[2] В този период изпълнителен директор е Венцислав Антонов.

През 2000 г. Булбанк продава своя дял в КТБ[3] на десет чуждестранни фирми (99,9%) и българската Еврофинанс (0,1%).

От средата на 2000 г. председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на банката е Цветан Василев. През 2002 г. собственици вече са български компании, сред които Бромак на Цветан Василев. От 2003 г. той е мажоритарен собственик на банката.

От 2007 г. КТБ е публично дружество с двустепенна система на управление, чиито акции се търгуват на Българска фондова борса (БФБ) – София. През 2009 г. 30% от капитала на банката е придобит от Държавния главен резервен фонд на Султаната на Оман, чрез дъщерното дружество Bulgarian Acquisition Company II, Luxembourg.[4] През 2010 г. Fata Assicurazioni Danni S.p.A и Fata Vita S.p.A (дъщерни подразделения на италианския застрахователен холдинг „Дженерали груп") придобиват миноритарен дял,[5] а през 2013 г. 9,9% от банката се придобиват от „ВТБ Капитал“.[6]

В периода 2007 – 2014 банката се развива стремително и от 1,77 млрд. лева през 2007 към март 2014 г. активите и нарастват на 7,3 млрд. лева и тя става четвъртата най-голяма банка в България по размер на активите.[7][3] Трета е по печалби и първа по темп на растеж на депозитите.

През 2014 г. КТБ АД придобива Креди Агрикол България ЕАД.[8][9]

Роля в политическия живот

[редактиране | редактиране на кода]

С нарастването на значението на банката Цветан Василев е широко коментиран като един от стоящите зад кадър „кукловоди“ в българската политика.[10][11][12][13]

Според в-к „Капитал“ банката се ползва с политически протекции и това и позволява да засмуква публичен ресурс и да го канализира за придобиване на частни активи. Банката има участие в собствеността на компании като Булгартабак, БТК, Техномаркет, Петрол, Дунарит и др. Наблюдава се срастване на медийна, политическа, регулаторна и съдебна власт в един конгломерат, контролиран от Цветан Василев и неговия партньор Делян Пеевски[3].

Някои медии определят Цветан Василев и КТБ като „неформален коалиционен партньор на всяка власт в България“. [14]Твърди се, че в банката са концентрирани голяма част от държавните пари, като за сметка на това тя осигурява медиен комфорт на управляващите и по този начин влияе на българския политически живот. [15]

В интервю за австрийския Der Standard Василев отхвърля обвиненията и определя себе си като „някой, който е заможен и ръководи редица бизнеси.“[16]

По време на протестите през 2013 г. се засилват настроенията срещу плутократичния режим, а според журналиста Светослав Терзиев от Харта 2013 „Василев е лице на този режим“[17].

Фалит

[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 2014 настъпва разрив във взаимоотношенията Василев-Пеевски, като медиите свързват раздора със спор за Булгартабак[3]. Следва разследване на прокуратурата с демонстративен обиск на офиси на КТБ и друго разследване за предполагаем опит за убийство на Пеевски. През юни 2014 г. в пресата започва публикуване на негативни новини, свързани с КТБ.[18]

На 20 юни 2014 вложителите в КТБ започват масово да изтеглят парите си и настъпва паника. Ръководството на КТБ уведомява БНБ за изчерпване на ликвидността и преустановява разплащанията, както и на всички видове банкови операции[19] Централната банка поставя КТБ под специален надзор и назначава квестори, като обещава КТБ да отвори на 21 юли 2014 г. Това така и не става и през август 2014 г. БНБ иска от двамата най-големи акционера в банката – „Бромак“ АД и Фондът на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман (ФГДРСО) да представят предложения за капиталова и ликвидна подкрепа до 31 август[20]. На 27 октомври БНБ внася в Народното събрание доклад „Събитията и предприетите действия, свързани с „Корпоративна търговска банка“ АД и Търговска банка „Виктория“ ЕАД“.

На 6 ноември БНБ отнема лиценза на КТБ за извършване на банкова дейност[21], с мотива, че банката е нарушила закона, като непряко е финансирала плащанията по кредити към самата нея. Установява се, че от общ кредитен протфейл от 5,4 млрд. лв. кредитите към фирми, свързани с Цветан Василев, са за над 3,5 млрд. лева. Това надвишава с пъти законовите ограничения и дава повод банката да бъде определяна като финансова пирамида[3]

На 4 декември 2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете започва изплащане на гарантираните влогове на вложителите в КТБ.

Разследването на причините за фалита на банката към август 2016 не е приключило, но група неправителствени организации основават уебсайт „КТБ – Какво се случи?“ с обществено достъпна информация[22]

На 22.04.2015 г. КТБ е обявена в несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността ѝ 6 ноември 2014 г.[23]

Разследване

[редактиране | редактиране на кода]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Обвинението по делото, внесено в съда се състои от над 10000 страници и е съпроводено с цветущи коментари от страна на ръководителя на специализираната прокуратура Иван Гешев. Въпреки дългогодишното партньорство на Цветан Василев с Делян Пеевски и директни препратки към името на втория в много документи на КТБ[24], прокуратурата не разследва негова връзка с фалита. На въпроса дали името на Пеевски фигурира в абсурдно дългия текст, Гешев отговаря, че имената на Путин и Обама също ги няма в текста.[25]

По-късни разкрития

[редактиране | редактиране на кода]

След постъпили множество запитвания до Президентството за достъп до информация по Закона за достъп до обществена информация и заведени съдебни дела през юни 2017 е разсекретена стенограма от консултативна среща при президента Росен Плевнелиев с парламентарно представените политически сили и с партиите, които имат представители в Европейския парламент, на 29 юни 2014 г. В нея, според определението на съда, се прави „анализ на ситуацията от управителя на БНБ“, като са „обсъдени опитите за дестабилизиране на банковата система и необходимите мерки за гарантиране на банковата стабилност на страната.“[26].

Сграда

[редактиране | редактиране на кода]

Централното управление на банката се намира в сградата на ул. „Граф Игнатиев“ № 10. От края на 19 век до началото на 20 век в нея е Централното управление на Българска търговска банка[27] – най-голямата банка с предимно местен частен капитал по онова време.

Към средата на 60-те години в сградата се помещава външнотърговското дружество „Булет“, преименувано по-късно на „Интеркомерс“.

Архитектите, проектирали сградата през 1921 г., са Георги Фингов, Димо Ничев и Никола Юруков от архитектурно бюро „Фингов, Ничев и Апостолов". Сградата е построена в типичния бароков стил, характерен за строителството в началото на XX век и през 1978 г. сградата е обявена за паметник на културата. КТБ запазва екстериора и интериора максимално близки до автентичния облик.

В управлението на Българска търговска участва Атанас Буров[28]. В сградата на КТБ АД[29] се съхранява оригиналното бюро на Буров, зад което той е работил в Българска търговска банка.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Мартинов, Димитър. СГС обяви фалит на КТБ (обновена с пълното решение) // 24 часа, 22 април 2015. Посетен на 29 август 2016.
  2. ↑ Бизнес.бг // Посетен на 9 юли 2015.
  3. ↑ а б в г д К+, Специално издание. Възход и падение на КТБ. Капитал, 2015. Посетен на 9 юли 2015.
  4. ↑ Султанът на Оман купува 30% от КТБ АД, (Oman's Sultan Buys 30% of Bulgaria's Corporate Commercial Bank) Novinite.com, 27 януари 2009
  5. ↑ Generali Acquires Stakes in Corporate Commercial Bank, Bloomberg, December 10th, 2010
  6. ↑ VTB Capital Buys 9.9% of Bulgaria's Fifth-Largest Bank Архив на оригинала от 2014-02-22 в Wayback Machine., Highbeam Business, April 22nd, 2013
  7. ↑ Разпределение на банките по групи към 31 януари 2014 г.
  8. ↑ КТБ купува „Креди Агрикол България“, в. Банкеръ, 22 януари 2014 г.
  9. ↑ БНБ разреши КТБ АД да придобие КРЕДИ АГРИКОЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД, Официален сайт на КТБ АД, 7 май 2014 г.
  10. ↑ Иво Инджев, „Банкерът Цветан Василев обяви война на президента Плевнелиев“, в блога на Иво Инджев, 25 март 2013 г.
  11. ↑ Николай Стоянов, „Държавата КТБ (Използването на банката за концентрация на капитали, собственост и власт е незаконно и опасно)“, в. „Капитал“, 29 март 2013 г.
  12. ↑ Веселина Бонева, „Колтуклиева: Сергей се цели в стола на Барозу“ Архив на оригинала от 2013-10-16 в Wayback Machine., Plovdiv Online, 1 юни 2013 г.
  13. ↑ „Дончева: КТБ слага министрите“, Vesti.bg, 3 октомври 2013 г.
  14. ↑ Атаките на Цветан Василев започнаха още през 2009 г.
  15. ↑ „Освен голямата концентрация на риск около собственика на КТБ се концентира и невероятна икономическа, медийна, а чрез тях и властова мощ. Разрастването на този олигархичен мастодонт, който контролира активи за 10 млрд. лева, или над 12% от БВП, доведе до изкривяване не само на банковия пазар, но и на цялата икономика. Подобно мащабно преразпределение на собственост за период от 7 – 8 години е невиждано в историята на прехода в България. Обяснението, е че групировката около КТБ беше фаворизирана от две последователни правителства – на тройната коалиция (БСП-НДСВ-ДПС) и на ГЕРБ. Медийната група около Ирена Кръстева и сина ѝ, доскорошния депутат от ДПС, а сега следовател Делян Пеевски, също беше финансирана с кредити от КТБ и продължава да ползва финансовия и рекламен гръб на банката и свързани с нея компании. По-лошо, тя се превърна в еталон за търговия с влияние. Чрез нея се осигурява политическа подкрепа и регулаторен комфорт за банката и икономическата група.“ пише в анализ за в. „Капитал“ Николай Стоянов „Държавата КТБ (Използването на банката за концентрация на капитали, собственост и власт е незаконно и опасно)“, в. „Капитал“, 29 март 2013 г.
  16. ↑ Цветан Василев: Президентът представлява корпоративни интереси // Посетен на 9 юли 2015.
  17. ↑ „Журналисти: Хората протестират пред фигурантите, а не пред кукловодите“ Архив на оригинала от 2015-07-10 в Wayback Machine., в. „Труд“, 25 юни 2013 г.
  18. ↑ „Булгартабак“ закрива всички свои банкови сметки в КТБ // Сега. Посетен на 9 юли 2015.
  19. ↑ bnb.bg
  20. ↑ Прессъобщение на БНБ // 1 септември 2014. Посетен на 9 юли 2015.
  21. ↑ Прессъобщение на БНБ // 6 ноември 2014.
  22. ↑ КТБ – Какво се случи? // Посетен на 19 февруари.
  23. ↑ Мартинов, Димитър. СГС обяви фалит на КТБ (обновена с пълното решение) // 24 часа, 22 април 2015. Посетен на 29 август 2016.
  24. ↑ "ДП защо не го търсиш?"
  25. ↑ Прокурорът Гешев: Сравнението между КТБ и другите дела е като между вадене на апендицит и присаждане на глава!
  26. ↑ Колева, Радина. Президентството публикува първата стенограма за КТБ // investor.bg, 9 юни 2017.
  27. ↑ „Буров – талант на колене“, сп. Тема
  28. ↑ Биография на Атанас Буров, Фондация „Атанас Буров“, архив на оригинала от 17 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140117201121/http://burov.org/bg/about-atanas-burov, посетен на 25 септември 2013 
  29. ↑ Часовниците на София като туристическа атракция, БНР – Радио България, 16 май 2010 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Корпоративна_търговска_банка&oldid=12335473“.