Домашно насилие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Scales of justice
Встъпване в брак

Предбрачен договор · Брак
Граждански брак
Еднополов брак

Правни положения
със силата на брак

Съжителство · Граждански съюз
Домашно партньорство
Фактическо съжителство

Разпадане на брака

Анулиране · Развод · Издръжка
Недействителен брак

Въпроси касаещи децата

Родителски права · Легитимност
Осиновяване · Правна защита
Насърчаване
Родителска отговорност
Жителство · Попечителство
Родителска подкрепа

Свързани теми

Домашно насилие · Малтретиране
Сексуално насилие върху деца Инцест
Брак на непълнолетни

При различни законодателства

Брак · Анулиране · Развод

Домашно насилие (домашно малтретиране, малтретиране на партньора) е, когато един член на семейство или на връзка, или на жилище, както и бивш партньор упражнява или се опитва да упражнява насилие върху другия партньор, член на семейството или дома. Домашното насилие може да се отнася за насилие на един от съпрузите спрямо другия (брак), родител върху дете (семейство във или извън брака), но също и на партньор върху партньор (фактическо съжителство), както и съквартирант върху съквартирант (общ дом) и др.

Исторически изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Към домашното насилие насочват вниманието си движенията за права на жените, и конкретно някои феминистки движения през 70-те на 20 век, безпокоейки се, че жени са бити от съпрузите им. Все пак осъзнаването и документирането на домашното насилие варира от страна до страна. Според изследвания едва 1/3 от случаите на домашно насилие в САЩ и Великобритания са действително докладвани.

Определение[редактиране | редактиране на кода]

На запад се използва терминът насилие върху интимния партньор (intimate partner violence, IPV) вместо общия термин „домашно насилие“, който може да бъде също насилие върху дете (child abuse), насилие върху по-възрастен (elder abuse). Понятието „насилие върху интимния партньор“ навлиза и се налага в употреба заради положението, че в много от случаите това насилие не става в рамките на брака, а при съжителство или при други обстоятелства.

Когато има постоянно наличие на друг вид малтретиране – не толкова често физическо, това може да доведе до умствени заболявания, самонараняване и дори опити за самоубийство.

Американският офис по въпросите на насилието върху жени дефинира домашното насилие като „модел на злоупотребяващо, несправедливо и малтретиращо отношение в каквато и да е връзка и взаимоотношение, което поведение е използвано от единия партньор да получи власт и контрол над другия интимен партньор.“ Дефиницията добавя, че този тип насилие може да се случи на всеки независимо от расата, възрастта, сексуалната ориентация, религия или пол, както и че може да има много форми, включително физическо насилие, сексуално насилие, емоционално, икономическо и психологическо насилие.

Същност[редактиране | редактиране на кода]

Домашното насилие може да се осъществява чрез:[1]

  1. Изолация – насилникът напълно контролира жертвата: какво прави, с кого се вижда и с кого разговаря, какво чете, къде ходи, следи пощата ѝ и ограничава дейностите ѝ извън дома, като използва ревността за извинение;
  2. Финансов контрол – жертвата бива лишена от пари и каквато и да било информация за финансите на семейството;
  3. Психологически тормоз – той има за цел да внуши страх у жертвата, че ако не се подчинява и не се откаже от направените обвинения, ще бъде изоставена или наранена, а и децата ще пострадат;
  4. Емоционално насилие – То лишава жертвата от самоувереност, прави я зависима и слаба. Това поведение включва унижаване на жертвата, компрометирането ѝ пред приятели, вменяване на чувството, че тя е неспособна, виновна за всичко и второ качество човек;
  5. Физическа разправа;
  6. Сексуално насилие – принуждаване на жертвата да върши неща в секса, които тя не желае и които я карат да се срамува или да се чувства неудобно. Изнасилването и принуждаването на жертвата да прави секс с други хора също са форма на сексуално насилие;
  7. Използване на децата, за да се контролира и/или наказва жертвата.

В България[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 година в България е приет Закон за защита от домашно насилие. Неговото прилагане е обект и на критики, според които Законът е в противоречие с Конституцията, както и че се използва за злоупотреби при спорове за родителски права, особено във вреда на бащите.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Златанова, Валентина. Домашното насилие като социален проблем. // Пространствата между социологията и социалната психология. 2013. с. 256 – 271.
  2. "Всяка сутрин": Законът за защита от домашно насилие – поле за злоупотреби?, kanal3.bg, 9 ноември 2017 г., www.youtube.com, посетен на 25 ноември 2019 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

На английски ((en))

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Domestic violence“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.