Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Истанбулска конвенция
Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие
DomesticViolenceConvention.svg
  Ратифицирали   Подписали, но не ратифицирали
Информация
Вид многостранно споразумение
Подписване 11 май 2011 г.
Място Истанбул
Влизане в сила 1 август 2014 г.
Условия 10 ратификации, 8 от които са държави-членки на Съвета на Европа[1]
Подписали 45 + EС
Ратифицирали 33
Съхранител Генералния секретар на Съвета на Европа
Език английски и френски
Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence в Уикиизточник

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (на английски: Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence), наричана още Истанбулска конвенция (на английски: Istanbul Convention), е конвенция на Съвета на Европа относно насилието над жени и домашното насилие. Конвенцията е предложена за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул, Турция, и е в сила от 1 август 2014 г.[2]

Към май 2018 г. Конвенцията е подписана от 45 държави (всички членове на Съвета на Европа, с изключение на Азербайджан и Русия), както и от Европейския съюз. На 12 март 2012 г. Турция става първата държава ратифицирала Конвенцията, последвана от 32 други държави в периода от 2013 до 2018 г. (Албания, Андора, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Гърция, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Исландия, Италия, Малта, Монако, Черна гора, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Сърбия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Македония, Люксембург).[2]

На 27 юли 2018 г. Конституционният съд на България произнася решение №13 по конституционно дело №3/2018 г., с което постановява, че „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г. не съответства на Конституцията на Република България“.[3] Така страната остава единствената държава на Балканския полуостров, която не е ратифицирала конвенцията.

Ратификация[редактиране | редактиране на кода]

България[редактиране | редактиране на кода]

На 21 април 2016 г. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е подписана от министъра на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов – Екатерина Захариева (ПП ГЕРБ).[4]

На 28 ноември 2017 г. заместник-министърът на правосъдието Десислава Ахладова (ПП ГЕРБ) по време на кръгла маса, организирана от Български фонд за жените обяви, че Истанбулската конвенция ще бъде ратифицирана до края на 2017 година.[5]

От името на третото правителство на Бойко Борисов (ПП ГЕРБ) Цецка Цачева, Министър на правосъдието на Република България, изразява становище в полза на ратифициране на Конвенцията и приемане на новото понятие „социален пол“ или „полова идентичност“.[6]

Стратегия за въвеждането в българското законодателство на принципите и изискванията на Истанбулската конвенция е направено от междуведомствена група към Министерство на правосъдието включваща Фондация „Асоциация Анимус“, Фондация „Джендър алтернативи“, Български хелзинкски комитет, сдружение „Център на неправителствените организации в Разград“, Фондация „Български център за джендър изследвания“, Фондация „SOS-семейства в риск“, Сдружение „Алианс за защита от насилие основано на пола“, Фондация „Ресурсен център – Билитис“, Младежка ЛГБТ организация „Действие“, Академия на МВР и Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

През юли 2017 г. „Алианс за защита от насилие, основано на пола“, обединяващ 11 организации от цялата страна, и фондация „Български център за джендър изследвания“, поставят публично искане за незабавно ратифициране на конвенцията.[7]

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

България[редактиране | редактиране на кода]

Протест срещу Истанбулската конвенция пред Паметника на Царя Освободител в София.

Първият противник на ратификацията на конвенцията от България е неформалната гражданска организация Асоциация „Общество и ценности“, член на Световния конгрес на семействата. Тя се обявява против ратификацията и започва подписка срещу нея през септември 2017 г.[8] От организацията смятат, че текстовете на чл. 3, т. 8 и чл. 4, т. 3 от конвенцията ще се наложи в българското законодателство да бъдат дадени легални определения на понятията „социален пол“ и „полова идентичност“, което е нежелано, тъй като от асоциацията и други социално консервативни организации тълкуват тези понятия като „пол по избор“.[9] Според тях това ще направи пола „жена“ и свързаните с него специални разпоредби и привилегии достъпни за биологични мъже; цисджендър жените ще са принудени да се съревновават с трансджендър спортисти с мъжки рожден телесен пол. Според организацията също така ратификацията на Истанбулската конвенция би направила възможно един биологичен мъж да се самоопредели като жена и така да сключи брак с друг биологичен мъж, което би било еднополов брак, което е нежелано от тази организация.

В отговор на позициите на Асоциация „Общество и ценности“ и други опоненти на ратификацията с публични позиции излизат от Българския фонд за жените[10] и фондация „П.У.Л.С.“[11]. Председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев също изпраща официално обръщение до народните представители, в което изразява подкрепата на БХК за конвенцията. В обръщението от БХК разясняват, че конвенцията не задължава признанието на трети пол, правата на транссексуалните хора или еднополовите бракове, и че конвецията е от особена необходимост, заради своят „интегриран подход към насилието срещу жените“ и широкият спектър от мерки за защита на жените, които предлага. Цитирано е и изследване на БХК, което сочи, че 91% от убийствата на жени в България са извършени от настоящ или бивш партньор, близък роднина или познат мъж.[12]

На 19 декември 2017 г. партия „Възраждане“ първа от политическите сили се обявява против конвенцията и се присъединява към отвореното писмо на „Общество и ценности“.[7] На 27 декември 2017 г. партия ВМРО-БНД също се противопоставя на ратифицирането на конвенцията. На 3 януари 2018 г. с позиция против ратификацията на конвенцията излиза и председателката на БСП – Корнелия Нинова.[13] На 4 януари 2018 г. Съюзът на демократичните сили излиза с позиция против ратификацията на Конвенцията.[14] На 5 януари 2018 г. от партия „Воля“ се изказват против Истанбулската конвенция.[15] Други политици, общественици и експерти с изявления против ратификацията са: д-р Таня Андреева (БСП)[16], проф. Пламен Киров[17], д-р Борислав Цеков[18], д-р Петър Москов (РБ)[19], проф. Даниел Вълчев[20] и адв. Владимир Шейтанов[21]. На 10 януари 2018 г. президентът на Република България – Румен Радев, се изказа против ратификацията на Истанбулската конвенция.[22]

От парламентарно представените партии единствено представителите на ПП ГЕРБ изразяват становище в полза на ратифициране на конвенцията и приемане на новото понятие „полова идентичност“.[6] Официалното становище на министъра на правосъдието Цецка Цачева е, че като следствие от ратификацията понятието „полова идентичност“ ще бъде въведено в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.[23] В подкрепа на ратификацията изявления има и от Екатерина Захариева (ПП ГЕРБ)[24], Цецка Цачева (ПП ГЕРБ)[6], Десислава Ахладова (ПП ГЕРБ) и вицепрезидентът Илияна Йотова.[25]

На 22 януари 2018 г. Светия Синод на БПЦ публикува обръщение към православните християни, гражданите и представителите на държавната власт в страната, с което призовава Народното събрание да не ратифицира конвенцията. Светия Синод счита, че „Истанбулската конвенция поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация, защото тя съдържа ново разбиране за човека – човекът като самовластен господар, човекът без Бога, който следва своите желания и страсти до такава степен, че може да самоопредели дори и пола си. Според владиците, това разбиране отваря широко вратите към морален разпад, който неизбежно води до психофизическото унищожение на човека.“[26]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чл. 75(3) от Конвенцията.
  2. а б ((en))  Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence, CETS No.: 210. // Съвет на Европа, 13 януари 2015. Посетен на 13 януари 2015.
  3. Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело № 3/2018 г.. // Официален сайт на Конституционния съд на Република България, 27.07.2018 г. Посетен на 08.08.2018 г.
  4. [1] в. Правен свят 11/2017
  5. [2] Истанбулската конвенция ще бъде ратифицирана до края на годината, стана ясно на кръгла маса, организирана от БФЖ 28 ноември 2017
  6. а б в [3] Цецка Цачева: Заради присъединяването към Истанбулската конвенция, България въвежда дефиницията „полова идентичност“
  7. а б [4] БНТ 30.08.17
  8. Защитава ли от насилие жените Истанбулската конвенция?. // Асоциация "Общество и ценности", 11.09.2017. Посетен на 4 януари 2018.
  9. [5] Над 30 организации поискаха отхвърляне на Истанбулската конвенция 19/12/2017
  10. Позиция на Български фонд за жените относно предстоящата ратификация на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция). // Български фонд за жените, 4 януари 2018. Посетен на 4 януари 2018.
  11. Фондация „П.У.Л.С.“ с отворено писмо по повод ратифицирането на Истанбулската конвенция. // 4 януари 2018. Посетен на 4 януари 2018.
  12. "Обръщение към народните представители във връзка с ратификацията на Истанбулската конвенция". Български хелзинкски комитет. 17 януари 2018 г. Посетено на 26 януари 2018 г.
  13. [6] Столетницата се обяви против Истанбулската конвенция
  14. [7] СДС: Да не ратифицираме Истанбулската конвенция!
  15. [8] И от „Воля“ се изказаха против Истанбулската конвенция
  16. [9] Таня Андреева за „третия пол“: Да не объркваме ценностите
  17. Проф. Пламен Киров: Върви гигантска заблуда за Истанбулската конвенция
  18. " Д-р Борислав Цеков – Джендър е абсурдна идеология, домашното насилие – отвратителна реалност"
  19. [10] Москов за Истанбулската конвенция: Полът е норма, не ролева игра и извратено забавление
  20. Правно мнение на проф. Даниел Вълчев по Конституционно дело № 3/2018 г.
  21. Владимир Шейтанов: Истанбулската конвенция не трябва да бъде ратифицирана
  22. [11] И президентът се включи в хора срещу Истанбулската конвенция
  23. [12] Писмен отговор на министър Цецка Цачева до депутата Николай Александров от 1.11.2017 ИЗ № 01-00-75117
  24. [13] Екатерина Захариева отрече Истанбулската конвенция да приема трети пол
  25. [14] Илияна Йотова защити Истанбулската конвенция
  26. Обръщение на Св. Синод относно процедурата по приемане и ратифициране в България на Истанбулската конвенция. // Официален сайт на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, 22 януари 2018 г. Посетен на 08.08.2018 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]