Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Истанбулска конвенция
Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие
DomesticViolenceConvention.svg
  Ратифицирали   Подписали, но не ратифицирали
Информация
Вид многостранно споразумение
Подписване 11 май 2011 г.
Място Истанбул
Влизане в сила 1 август 2014 г.
Условия 10 ратификации, 8 от които са държави-членки на Съвета на Европа[1]
Подписали 46 + EС
Ратифицирали 32
Съхранител Генералния секретар на Съвета на Европа
Език английски и френски

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (на английски: Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence), наричана още Истанбулска конвенция (на английски: Istanbul Convention), е конвенция на Съвета на Европа относно насилието над жени и домашното насилие. Конвенцията е предложена за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул, Турция, и е в сила от 1 август 2014 г.[2]

Към май 2018 г. Конвенцията е подписана от 45 държави (всички членове на Съвета на Европа, с изключение на Азербайджан и Русия), както и от Европейския съюз. На 12 март 2012 г. Турция става първата държава ратифицирала Конвенцията, последвана от 31 други държави в периода от 2013 до 2018 г. (Албания, Андора, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Гърция, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Исландия, Италия, Малта, Монако, Черна гора, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Сърбия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Македония).[2]

България е единствената държава на Балканския полуостров, която не е ратифицирала конвенцията.

Ратификация[редактиране | редактиране на кода]

България[редактиране | редактиране на кода]

На 21 април 2016 г. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е подписана от министъра на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов – Екатерина Захариева (ПП ГЕРБ).[3]

На 28 ноември 2017 г. заместник-министърът на правосъдието Десислава Ахладова (ПП ГЕРБ) по време на кръгла маса, организирана от Български фонд за жените обяви, че Истанбулската конвенция ще бъде ратифицирана до края на 2017 година.[4]

От името на третото правителство на Бойко Борисов (ПП ГЕРБ) Цецка Цачева, Министър на правосъдието на Република България, изразява становище в полза на ратифициране на Конвенцията и приемане на новото понятие „социален пол“ или „полова идентичност“.[5]

Стратегия за въвеждането в българското законодателство на принципите и изискванията на Истанбулската конвенция е направено от междуведомствена група към Министерство на правосъдието включваща Фондация „Асоциация Анимус“, Фондация „Джендър алтернативи“, Български хелзинкски комитет, сдружение „Център на неправителствените организации в Разград“, Фондация „Български център за джендър изследвания“, Фондация „SOS-семейства в риск“, Сдружение „Алианс за защита от насилие основано на пола“, Фондация „Ресурсен център – Билитис“, Младежка ЛГБТ организация „Действие“, Академия на МВР и Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

През юли 2017 г. „Алианс за защита от насилие, основано на пола“, обединяващ 11 организации от цялата страна, и фондация „Български център за джендър изследвания“, поставят публично искане за незабавно ратифициране на конвенцията.[6]

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

България[редактиране | редактиране на кода]

Първият противник на ратификацията на конвенцията от България е неформалната гражданска организация Асоциация „Общество и ценности“, член на Световния конгрес на семействата. Тя се обявява против ратификацията и започва подписка срещу нея през септември 2017 г.[7] От организацията смятат, че текстовете на чл. 3, т. 8 и чл. 4, т. 3 от конвенцията ще се наложи в българското законодателство да бъдат дадени легални определения на понятията „социален пол“ и „полова идентичност“, което е нежелано, тъй като от асоциацията и други социално консервативни организации тълкуват тези понятия като „пол по избор“.[8] Според тях това ще направи пола „жена“ и свързаните с него специални разпоредби и привилегии достъпни за биологични мъже; цисджендър жените ще са принудени да се съревновават с трансджендър спортисти с мъжки рожден телесен пол. Според организацията също така ратификацията на Истанбулската конвенция би направила възможно един биологичен мъж да се самоопредели като жена и така да сключи брак с друг биологичен мъж, което би било еднополов брак, което е нежелано от тази организация.

В отговор на позициите на Асоциация „Общество и ценности“ и други опоненти на ратификацията с публични позиции излизат от Българския фонд за жените[9] и фондация „П.У.Л.С.“[10]. Председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев също изпраща официално обръщение до народните представители, в което изразява подкрепата на БХК за конвенцията. В обръщението от БХК разясняват, че конвенцията не задължава признанието на трети пол, правата на транссексуалните хора или еднополовите бракове, и че конвецията е от особена необходимост, заради своят "интегриран подход към насилието срещу жените" и широкият спектър от мерки за защита на жените, които предлага. Цитирано е и изследване на БХК, което сочи, че 91% от убийствата на жени в България са извършени от настоящ или бивш партньор, близък роднина или познат мъж.[11]

На 19 декември 2017 г. партия „Възраждане“ първа от политическите сили се обявява против конвенцията и се присъединява към отвореното писмо на „Общество и ценности“.[6] На 27 декември 2017 г. партия ВМРО-БНД също се противопоставя на ратифицирането на конвенцията. На 3 януари 2018 г. с позиция против ратификацията на конвенцията излиза и председателката на БСП – Корнелия Нинова.[12] На 4 януари 2018 г. Съюзът на демократичните сили излиза с позиция против ратификацията на Конвенцията.[13] На 5 януари 2018 г. от партия „Воля“ се изказват против Истанбулската конвенция.[14] Други политици, общественици и експерти с изявления против ратификацията са: д-р Таня Андреева (БСП)[15], д-р Борислав Цеков[16] и д-р Петър Москов (РБ).[17] На 10 януари 2018 г. президентът на Република България – Румен Радев, се изказа против ратификацията на Истанбулската конвенция.[18]

От парламентарно представените партии единствено представителите на ПП ГЕРБ изразяват становище в полза на ратифициране на конвенцията и приемане на новото понятие „полова идентичност“.[5] Официалното становище на министъра на правосъдието Цецка Цачева е, че като следствие от ратификацията понятието „полова идентичност“ ще бъде въведено в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.[19] В подкрепа на ратификацията изявления има и от Екатерина Захариева (ПП ГЕРБ)[20], Цецка Цачева (ПП ГЕРБ)[5], Десислава Ахладова (ПП ГЕРБ) и вицепрезидентът Илияна Йотова.[21]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чл. 75(3) от Конвенцията.
  2. а б ((en))  Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence, CETS No.: 210. // Съвет на Европа, 13.01.2015. Посетен на 13.01.2015.
  3. [1] в. Правен свят 11/2017
  4. [2] Истанбулската конвенция ще бъде ратифицирана до края на годината, стана ясно на кръгла маса, организирана от БФЖ 28 ноември 2017
  5. а б в [3] Цецка Цачева: Заради присъединяването към Истанбулската конвенция, България въвежда дефиницията „полова идентичност“
  6. а б [4] БНТ 30.08.17
  7. Защитава ли от насилие жените Истанбулската конвенция?. // Асоциация "Общество и ценности", 11.09.2017. Посетен на 04.01.2018.
  8. [5] Над 30 организации поискаха отхвърляне на Истанбулската конвенция 19/12/2017
  9. Позиция на Български фонд за жените относно предстоящата ратификация на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция). // Български фонд за жените, 04.01.2018. Посетен на 04.01.2018.
  10. Фондация „П.У.Л.С.“ с отворено писмо по повод ратифицирането на Истанбулската конвенция. // 04.01.2018. Посетен на 04.01.2018.
  11. "Обръщение към народните представители във връзка с ратификацията на Истанбулската конвенция". Български хелзинкски комитет. 17.01.2018 г. Посетено на 26.01.2018 г.
  12. [6] Столетницата се обяви против Истанбулската конвенция
  13. [7] СДС: Да не ратифицираме Истанбулската конвенция!
  14. [8] И от „Воля“ се изказаха против Истанбулската конвенция
  15. [9] Таня Андреева за „третия пол“: Да не объркваме ценностите
  16. " Д-р Борислав Цеков - Джендър е абсурдна идеология, домашното насилие - отвратителна реалност"
  17. [10] Москов за Истанбулската конвенция: Полът е норма, не ролева игра и извратено забавление
  18. [11] И президентът се включи в хора срещу Истанбулската конвенция
  19. [12] Писмен отговор на министър Цецка Цачева до депутата Николай Александров от 1.11.2017 ИЗ № 01-00-75117
  20. [13] Екатерина Захариева отрече Истанбулската конвенция да приема трети пол
  21. [14] Илияна Йотова защити Истанбулската конвенция

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]