Борислав Цеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борислав Цеков
български юрист и политик
Роден
19 януари 1972 г. (51 г.)
Учил вСофийски университет
Политика
ПартияНДСВ
Депутат
XXXIX НС   

Борислав Цеков е български юрист – доктор по конституционно право в Института за държавата и правото при Българската академия на науките, университетски преподавател и политик, председател на Института за модерна политика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борислав Цеков завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1994 г. Специализира в областта на политическите науки, предизборните кампании, човешките права, европейското право и антикорупционните политики в САЩ (1998, 2004 и 2006), Белгия (1997), Япония (1999), Италия (2004) и Португалия (1993).

През 2016 г. получава научна степен „доктор по конституционно право“ от Института за държавата и правото при БАН.[1][2]

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

В периода 2005 – 2010 г. Борислав Цеков е главен секретар на Омбудсмана на Република България[3], където изиграва основна роля за създаването на тази нова за България институция и за нейното издигане като конституционен орган през 2006.

От ноември 2015 г. е член на Консултативния конституционен съвет при омбудсмана на Република България[4], а от март 2017 до октомври 2019 г. е член на правния съвет на президента Румен Радев.[5][6]

Други обществени длъжности[редактиране | редактиране на кода]

Цеков е основател и председател на Управителния съвет на Института за модерна политика[7].

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1993 – 2016 г. Борислав Цеков е автор на повече от 300 аналитични статии и коментари в периодичния печат по законодателни и политически теми. Има множество научни и научно-популярни публикации в специализирани правни издания като „Административно правосъдие“, „Седмичен законник“, „Право и икономика“, „Общество и право“.

Автор на студията „Антиеврейските ограничения от Античността до XX век – правноисторически и сравнителноправни аспекти“, публикувана в сборника с правни изследвания „Антиеврейските ограничения в Европа и света“[8], издадена от Центъра за еврейски изследвания при Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Института за модерна политика.

Автор и съставител на изданието „Гражданско участие в конституционното правосъдие“[9], 2014.

През февруари 2012 г. издателство „Сиела“ издава неговата книга „Ню Йорк – олтарът на модерния свят“[10] – калейдоскопична мозайка на историята, лайфстайла и политиката на Ню Йорк.

През декември 2014 г. е публикуван Специален доклад „TTIP – пътят към корпоративното робство“, в който Цеков е ръководител на авторския колектив[11].

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 2000 г. в обширна статия във в. „168 часа“ (брой от 26 май – 1 юни 2000 г.) под заглавие „Да съсечем политическата система“[12], Цеков формулира своите идеи за „структурна реформа на политическата система, насочена към разширяване на гражданското участие и подобряване на взаимодействието между институциите“, за въвеждане на нова преференциална избирателна система, възможност за граждански непартийни листи, правила за прозрачност във финансирането на партиите и нов закон за референдумите. С тези идеи той участва в различните форми на организирания либерализъм и опитите за създаване на устойчив либерален политически субект в България след 1989 г.[13][14]. По време на парламентарния си мандат осъществява активна законодателна дейност, базирана на тези идеи. След фактическия разпад на либералните формации НДСВ и „Новото време“, от 2009 г. Цеков продължава да отстоява тези свои идеи на гражданска основа. През 2012 г. той става един от инициаторите и идеолог на гражданското непартийно Движение „Модерна България“. През 2014 г. е поканен като граждански кандидат в гражданската квота на коалиция „БСП лява България“ в 24 МИР. Получава най-голямата преференциална подкрепа за граждански кандидат в БСП лява България[15].

Ранни обществени прояви[редактиране | редактиране на кода]

Обвинени са в „прокарване на чужда идеологическа диверсия“, предложени за изключване от училище, изселване, наложени са глоби на родителите, а някои от учениците са заведени на отчет в детската педагогическа стая. По случая има обществена реакция от свободолюбиви творци и журналисти – Еми Барух написва поредица от статии в тяхна защита във в. „Поглед“[16], а режисьорката Искра Йосифова прави документалния филм „Стената“[17] по сценарий на Еми Барух, който се излъчва в Дома на киното през 1988 г. заедно с филма „Дишай“, посветен на екокомитета в Русе. Актьорът Ицхак Финци започва много от своите моноспектакли в този период с описание на административно-милиционерския тормоз над учениците от 31-во училище. През 1989 г. по мотиви от този случай и по сценарий отново на Еми Барух се прави игралният филм „Меги“.

Веднага след промените Борислав Цеков става член на Федерацията на клубовете за демокрация – една от организациите-учредителки на демократичната опозиция СДС, в която участват Петко Симеонов, Желю Желев, писателите Георги Мишев и Марко Ганчев и др. Тази организация с либерална платформа се разпада в периода 1996 – 97 г.

Народен представител в XXXIX народно събрание[редактиране | редактиране на кода]

Борислав Цеков е вносител на първия законопроект в XXXIX народно събрание още в първия ден на свикването му, на 5 юли 2001 – това е законопроект за вероизповеданията, който е приет и обнародван в „Държавен вестник" на 29 декември 2002 г. и допринася за преодоляване на последствията от държавно-политическата намеса в делата на БПЦ през периода 1992 – 2001 г.

Сред тях са Законът за вероизповеданията, Законът за политическите партии, Законът за ордените и медалите, Законът за публичност на имуществото на висшите длъжностни лица, Законът за местното самоуправление и местната администрация, поправки и допълнения в НК, НПК, избирателните закони и др. Сред законопроектите, които Цеков внася в XXXIX НС, но не са приети, е законопроектът за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност и промените в Закона за допитване до народа, с които се дава право на гражданите да предизвикват национален референдум и др. Извадки от парламентарните стенограми с по-важни негови парламентарни речи са публикувани в личния му блог[18].

Политическа активност[редактиране | редактиране на кода]

В президентските избори през 2011 г. Борислав Цеков и екип от оглавявания от него Институт за модерна политика изготвят доктрина за „граждански и надпартиен кандидат за президент“[19] и лансира тази политическа формула чрез президентската кандидатура на Меглена Кунева, получила 14 % от гласовете на 23 октомври 2011 г. Цеков е политически мениджър, член на Инициативния комитет[20] и оглавява Стратегически комитет, който написва президентската платформа, основните политически тези и послания на кампанията. Представителите на Гражданската мрежа за модерна политика събират повече от 3000 подписа[21] за седмица в подкрепа на кандидатурата на Кунева и ръководят корпуса на доброволците на кампанията.

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Цеков е известен като критик на дейността на правозащитната организация Български хелзинкски комитет (БХК). Във връзка с позицията на организацията за правото на сдружаване на партията ОМО Илинден-Пирин, както и на алтернативния синод, Цеков определя служителите на БХК като „майкопродавци“; „душмани“; имплицитно назовавайки ги псевдоправозащитници; и обвинявайки ги в „антибългарски мотиви“ за позицията им.[22][23]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ De facto legal – „Борислав Цеков стана доктор по конституционно право“
  2. ↑ Институт за държавата и правото при БАН – рецензии и становища по дисертационен труд на Борислав Цеков
  3. ↑ Гиньо Ганев и Борислав Цеков гостуват в Дарик радио на 18 април 2008 г., сайт на Омбудсмана на Република България.
  4. ↑ www.ombudsman.bg
  5. ↑ Официален сайт на президента на Република България.
  6. ↑ Румен Радев освободи Борислав Цеков статия в БГнес
  7. ↑ Управителен съвет на Института за модерна политика, сайт на ИМП.
  8. ↑ „Антиеврейските ограничения в Европа и света. Правни изследвания“.
  9. ↑ „Гражданско участие в Конституционното правосъдие“, сайт на Института за модерна политика, 30 май 2014 г.
  10. ↑ „Ню Йорк – олтарът на модерния свят“, сайт на издателство „Сиела“.
  11. ↑ Специален доклад на Института за модерна политика „TTIP – пътят към корпоративното робство“.
  12. ↑ Статията „Да съсечем политическата система“, публикувана във в. „168 часа“ на 26 май 2000 г.
  13. ↑ „Гласовете на прехода: Либералите“, съставители Мартин Иванов, Венелин Стойчев, Орлин Спасов, издателство „Изток-Запад“, 2011.
  14. ↑ "Книга събра либералите на прехода“ Архив на оригинала от 2011-04-27 в Wayback Machine., в. „Труд“, 15 април 2011 г.
  15. ↑ „БСП този път уцели гражданската квота“ Архив на оригинала от 2014-11-03 в Wayback Machine., novini.dir.bg, 7 октомври 2014 г.
  16. ↑ Еми Барух, „Стената“, в. „Поглед“, 17 февруари 1987 г.
  17. ↑ За документален филм „Стената“, реж. Искра Йосифова, в bgmovies.info.
  18. ↑ Парламентарни речи на Борислав Цеков в личния му блог.
  19. ↑ „Не ни трябва президент талибан“, интервю на Лиляна Клисурова, в. „24 часа“, 9 май 2011 г.
  20. ↑ „Борислав Цеков: Няма юридически пречки пред кандидатурата на Кунева“, сайт на Меглена Кунева, 17 септември 2011 г.
  21. ↑ „Гражданската мрежа на ИМП подкрепи Меглена с повече от 3000 подписа“, Институт за модерна политика, 12 септември 2011 г.
  22. ↑ Цеков, Борислав. „Хелзинкски“ майкопродавци пак се гаврят с България. // 13 март 2009. Посетен на 3 октомври 2014.
  23. ↑ Борислав Цеков: Църквата ще преживее и днешните си душмани. // 26 април 2009. Посетен на 6 октомври 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Борислав_Цеков&oldid=11714521“.