Борислав Цеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борислав Цеков
български юрист и политик

Роден
19 януари 1972 г. (44 г.)
Политика
Депутат XXXIX НС   

Борислав Цеков е български политик и юрист, председател на Института за модерна политика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борислав Цеков завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1994 г. Специализира в областта на политическите науки, предизборните кампании, човешките права, европейското право и антикорупционните политики в САЩ (1998, 2004 и 2006), Белгия (1997), Япония (1999), Италия (2004) и Португалия (1993).

През 2006 г. специализира в Колеж за държавно управление "Джон Кенеди", Харвардски университет, като стипендиант на Сократис Кокалис.

През 2009 г. специализира в Международната академия за човешки права, проведена в Кейптаун, Южна Африка, организирана от Университета в Утрехт (Холандия), Университета в Гент (Белгия), Американският университет Вашингтон Колеж по право (САЩ), Университета на Уестърн Кейп (Южна Африка), Свободния Университет (Белгия) и Университета в Претория (Южна Африка).

Автор е на повече от 300 статии и публикации в български и чужди вестници и периодични издания по различни законодателни и политически теми. Съвместно с проф. Емилия Друмева е водил курс „Висша администрация“ в Нов български университет.

През 2011 г. издателство „Сиела“ издава неговата книга „Ню Йорк: Олтарът на модерния свят. Пътеводител за разсеяни пилигрими“ - калейдоскопична мозайка на историята, политиката и лайфстайла на световния град в три части и седем художествени етюда. „Литературен вестник" (бр. 11/2011) определя книгата като „най-изчерпателната история на Ню Йорк, достъпна на български език, и същевременно едно от най-дълбоко пропитите със страст към Града и Градското проучвания поне през последните 20 години... „Ню Йорк: Олтарът на модерния свят“ е книга, каквато малцина съвременни български автори биха се осмелили и биха съумели да напишат: политическа без да е политиканска, историческа без да е носталгична, пътеписна без да е повърхностна, забавна без да е ограничена.“

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Още с първите си публични прояви със статии в печата, датиращи от 1993 г. Борислав Цеков защитава идеите за публичност и прозрачност в управлението. През 2000 г. в обширна статия във в. „168 часа" (брой от 26 май - 1 юни 2000 г.) под заглавие „Да съсечем политическата система“[1], Цеков формулира своите идеи за „структурна реформа на политическата система, насочена към разширяване на гражданското участие и подобряване на взаимодействието между институциите“, за въвеждане на нова преференциална избирателна система, възможност за граждански непартийни листи, правила за прозрачност във финансирането на партиите и нов закон за референдумите. С тези идеи той участва в различните форми на организирания либерализъм и опитите за създаване на устойчив либерален политически субект в България след 1989 г. [2] [3]. По време на парламентарния си мандат осъществява активна законодателна дейност, базирана на тези идеи. След фактическия разпад на либералните формации НДСВ и „Новото време“, от 2009 г. Цеков продължава да отстоява тези свои идеи на гражданска основа. През 2012 г. той става един от инициаторите и идеолог на гражданското непартийно Движение „Модерна България“. През 2014 г. е поканен като граждански кандидат в гражданската квота на коалиция „БСП лява България“ в 24 МИР. Получава най-голямата преференциална подкрепа за граждански кандидат в БСП лява България[4].

Ранни обществени прояви[редактиране | редактиране на кода]

През 1986 г. е един от гимназистите от 31-во училище в София, арестувани на Стената на Джон Ленън (Нотариата), защото отбелязват 8 декември. Обвинени са в „прокарване на чужда идеологическа диверсия“, предложени за изключване от училище, изселване, наложени са глоби на родителите, а някои от учениците са заведени на отчет в детската педагогическа стая. По случая има обществена реакция от свободолюбиви творци и журналисти — Еми Барух написва поредица от статии в тяхна защита във в. „Поглед“[5], а режисьорката Искра Йосифова прави документалния филм „Стената“[6] по сценарий на Еми Барух, който се излъчва в Дома на киното през 1988 г. заедно с филма „Дишай“,посветен на екокомитета в Русе. Актьорът Ицхак Финци започва много от своите моноспектакли в този период с описание на административно-милиционерския тормоз над учениците от 31-во училище. През 1989 г. по мотиви от този случай и по сценарий отново на Еми Барух се прави игралният филм „Меги“.

Веднага след промените Борислав Цеков става член на Федерацията на клубовете за демокрация — една от организациите-учредителки на демократичната опозиция СДС, в която участват Петко Симеонов, Желю Желев, писателите Георги Мишев и Марко Ганчев и др. Тази организация с либерална платформа се разпада в периода 1996-97 г.

Народен представител в 39-то Народно събрание[редактиране | редактиране на кода]

Избран е за народен представител в 39-то НС с листата на НДСВ. По време на мандата си от 2001 до 2005 г. е заемал различни ръководни постове в ПГ на НДСВ и ПГ „Новото време", както и в постоянни и временни комисии. От юли 2003 до март 2004 г. е заместник-председател на ПГ на НДСВ. През март 2004 г. става заместник-председател на отделилата се парламентарна група Новото време, а през февруари 2005 г. е избран за неин лидер. След учредяването на политическа партия „Новото време“ през юли 2004 е избран за неин заместник-председател. Член е на няколко парламентарни комисии в 39 Народно събрание — Комисия по правни въпроси, Комисия по европейска интеграция, Комисия за подготовка на промените в Конституцията и Комисия по местно самоуправление и регионално развитие. Избран е и за зам.-председател на Временната комисия по религиозните въпроси.

Законодателна инициатива[редактиране | редактиране на кода]

Борислав Цеков e вносител на първия законопроект в 39-то Народно събрание още в първия ден на свикването му, на 5 юли 2001 - това е законопроект за вероизповеданията, който е приет и обнародван в „Държавен вестник" на 29 декември 2002 г. и допринася за преодоляване на последствията от държавно-политическата намеса в делата на БПЦ през периода 1992-2001 г.

Борислав Цеков е автор и вносител на повече от 30 законопроекта в 39-то Народно събрание (2001-2005), близо половината от които са приети. Сред тях са Законът за вероизповеданията, Законът за политическите партии, Законът за ордените и медалите, Законът за публичност на имуществото на висшите длъжностни лица, Законът за местното самоуправление и местната администрация, поправки и допълнения в НК, НПК, избирателните закони и др. Сред законопроектите, които Цеков внася в 39-то НС, но не са приети, е законопроектът за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност и промените в Закона за допитване до народа, с които се дава право на гражданите да предизвикват национален референдум и др. Извадки от парламентарните стенограми с по-важни негови парламентарни речи са публикувани в личния му блог[7].

Политическа активност[редактиране | редактиране на кода]

В президентските избори през 2011 г. Борислав Цеков и екип от оглавявания от него Институт за модерна политика изготвят доктрина за "граждански и надпартиен кандидат за президент"[8] и лансира тази политическа формула чрез президентската кандидатура на Меглена Кунева, получила 14 % от гласовете на 23.10.2011 г. Цеков е политически мениджър, член на Инициативния комитет[9] и оглавява Стратегически комитет, който написва президентската платформа, основните политически тези и послания на кампанията. Той е автор на предизборният слогън на Кунева - "Гласът на хората". Представителите на Гражданската мрежа за модерна политика събират повече от 3000 подписа[10] за седмица в подкрепа на кандидатурата на Кунева и ръководят корпуса на доброволците на кампанията.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Работил е като старши юридически съветник в Народното събрание (1996-2001) и като консултант и ръководител на повече от 10 неправителствени проекта в областта на антикорупционните инициативи и законодателството, финансирани от САЩ, Холандия, Европейския съюз и др.

В периода 2005-2010 г. Борислав Цеков е главен секретар на Омбудсмана на Република България[11], където изиграва основна роля за създаването на този нова за България институция и за нейното издигане като конституционен орган през 2006.

Занимава се и с търговия с акции на фондовата борса и с валута на глобалния Forex пазар.

От октомври 2015 г. е докторант по конституционно право в Института за държавата и правото на Българската академия на науките[12].

От ноември 2015 г. е член на Консултативния конституционен съвет при омбудсмана на Република България[13].

Други обществени длъжности[редактиране | редактиране на кода]

Президент e за България на Световната асоциация на юристите[14] със седалище Вашингтон, САЩ от 1999.

От 1996 е секретар на сдружение „Конституционализъм и демокрация“, което обединява депутатите от VII ВНС, подписали конституцията и е председателствано от Гиньо Ганев.

Цеков е основател и председател на Управителния съвет на Института за модерна политика[15].

В периода 1999-2001 е бил член на Координационния съвет за обмен на правна информация към Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1993-2014 г. Борислав Цеков е автор на повече от 300 аналитични статии и коментари в периодичния печат по законодателни и политически теми. Има множество научни и научно-популярни публикации в специализирани издания като „Административно правосъдие“, „Седмичен законник“, „Право и икономика“, „Общество и право“. Автор и съставител на изданието „Гражданско участие в конституционното правосъдие“[16], 2014. През февруари 2012 г. издателство "Сиела" издава неговата книга „Ню Йорк - олтарът на модерния свят“[17] - калейдоскопична мозайка на историята, лайфстайла и политиката на Ню Йорк. През декември 2014 г. е публикуван Специален доклад "TTIP - пътят към корпоративното робство", в който Цеков е ръководител на авторския колектив[18].

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Цеков е известен като критик на дейността на правозащитната организация Български хелзинкски комитет (БХК). Във връзка с позицията на организацията за правото на сдружаване на партията ОМО Илинден-Пирин, както и на алтернативния синод, Цеков определя служителите на БХК като „майкопродавци“; „душмани“; имплицитно назовавайки ги псевдоправозащитници; и обвинявайки ги в „антибългарски мотиви“ за позицията им.[19][20]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Статията „Да съсечем политическата система“, публикувана във в. „168 часа“ на 26 май 2000 г.
  2. „Гласовете на прехода: Либералите“, съставители Мартин Иванов, Венелин Стойчев, Орлин Спасов, издателство „Изток-Запад“, 2011.
  3. "Книга събра либералите на прехода“, в. „Труд“, 15.04.2011 г.
  4. „БСП този път уцели гражданската квота“, novini.dir.bg, 7 октомври 2014 г.
  5. Еми Барух, „Стената“, в. „Поглед“, 17 февруари 1987 г.
  6. За документален филм „Стената“, реж. Искра Йосифова, в bgmovies.info.
  7. Парламентарни речи на Борислав Цеков в личния му блог.
  8. „Не ни трябва президент талибан“, интервю на Лиляна Клисурова, в. „24 часа“, 9 май 2011 г.
  9. „Борислав Цеков: Няма юридически пречки пред кандидатурата на Кунева“, сайт на Меглена Кунева, 17 септември 2011 г.
  10. „Гражданската мрежа на ИМП подкрепи Меглена с повече от 3000 подписа“, Институт за модерна политика, 12 септември 2011 г.
  11. Напр. Гиньо Ганев и Борислав Цеков гостуват в Дарик радио на 18 април 2008 г., сайт на Омбудсмана на Република България.
  12. http://ipn-bg.org/
  13. http://www.ombudsman.bg/news/3712
  14. Национални президенти на Световната асоциация на юристите, сайт на САЮ.
  15. Управителен съвет на Института за модерна политика, сайт на ИМП.
  16. „Гражданско участие в Конституционното правосъдие“, сайт на Института за модерна политика, 30 май 2014 г.
  17. „Ню Йорк - олтарът на модерния свят“, сайт на издателство „Сиела“.
  18. Специален доклад на Института за модерна политика "TTIP - пътят към корпоративното робство".[1]
  19. Цеков, Борислав. „Хелзинкски“ майкопродавци пак се гаврят с България. // 13.03.2009. Посетен на 03.10.2014.
  20. Борислав Цеков: Църквата ще преживее и днешните си душмани. // 26.04.2009. Посетен на 06.10.2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]