Направо към съдържанието

Борислав Цеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борислав Цеков
български юрист и конституционалист

Роден
19 януари 1972 г. (52 г.)

Учил вСофийски университет

Борислав Цеков е български юрист – доктор по конституционно право, защитил в Института за държавата и правото при Българската академия на науките, хабилитиран университетски преподавател - доцент по конституционно право в Югозападния университет "Неофит Рилски", предприемач, председател на Института за модерна политика.

Борислав Цеков завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1994 г. Специализира в областта на политическите науки, предизборните кампании, човешките права, европейското право и антикорупционните политики в САЩ (1998, 2004 и 2006), Белгия (1997), Япония (1999), Италия (2004) и Португалия (1993).

През 2016 г. получава научна степен „доктор по конституционно право“ от Института за държавата и правото при БАН.[1][2]

През 2023 г. с решения на Научно жури с председател проф. дн Георги Близнашки и на Факултетния съвет на Правно-историческия факултет е избран за редовен Доцент по конституционно право в Югозападния университет "Неофит Рилски", където преподава Конституционно право, Сравнително конституционно право и История на държавата и правото [3] [4] [5] В периода 2005 – 2010 г. Борислав Цеков е главен секретар на Омбудсмана на Република България[6], където изиграва основна роля за създаването на тази нова за България институция и за нейното издигане като конституционен орган през 2006.

От ноември 2015 г. е член на Консултативния конституционен съвет при омбудсмана на Република България[7], а от март 2017 до октомври 2019 г. е член на правния съвет на президента Румен Радев.[8] [9] [10] В периода 1996-2001 г. е старши съветник в Правната дирекция на Народното събрание.

Други обществени длъжности

[редактиране | редактиране на кода]

Цеков е основател и председател на Управителния съвет на Института за модерна политика[11].

Монографии и научни студии в областта на конституционното право: - "Държава и религия: конституционни модели" (2023) под научната редакция на професор, доктор на науките Георги Близнашки и с научни рецензенти: професор, доктор Габриела Белова и професор, доктор на науките Владимир Чуков; [12]. - "Конституционният институт на извънредното положение"; [13]. - „Антиеврейските ограничения от Античността до XX век – правноисторически и сравнителноправни аспекти“, публикувана в сборника с правни изследвания „Антиеврейските ограничения в Европа и света“, издаден от Центъра за еврейски изследвания при Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Института за модерна политика; [14]

Монография в областта на политическите науки: - "Доктрината "Тръмп" срещу неолибералния глобализъм", под научната редакция на професор, доктор Желка Генова [15]

В периода 1993 – 2024 г. Борислав Цеков е автор на повече от 500 аналитични статии и коментари в периодичния печат по законодателни и политически теми. Има множество научни и научнопопулярни публикации в специализирани правни издания като „Административно правосъдие“, „Седмичен законник“, „Право и икономика“, „Общество и право“. Част от тях са издадени в сборник "50 крачки отвъд матрицата", под съставителството на социолога д-р Петко Петков. [16]

Автор и съставител на изданието „Гражданско участие в конституционното правосъдие“[17], 2014.

През февруари 2012 г. издателство „Сиела“ издава неговата книга „Ню Йорк – олтарът на модерния свят“[18] – историко-политическо изследване на историята, лайфстайла и политиката на Ню Йорк.

През декември 2014 г. е публикуван Специален доклад „TTIP – пътят към корпоративното робство“, в който Цеков е ръководител на авторския колектив[19].

Обществена и политическа дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни обществени прояви

[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след промените Борислав Цеков става член на Федерацията на клубовете за демокрация – една от организациите-учредителки на демократичната опозиция СДС, в която участват Петко Симеонов, Желю Желев, писателите Георги Мишев и Марко Ганчев и др. Тази организация с либерална платформа се разпада в периода 1996 – 97 г.

През 2000 г. в обширна статия във в. „168 часа“ (брой от 26 май – 1 юни 2000 г.) под заглавие „Да съсечем политическата система“[20], Цеков формулира своите идеи за „структурна реформа на политическата система, насочена към разширяване на гражданското участие и подобряване на взаимодействието между институциите“, за въвеждане на нова преференциална избирателна система, възможност за граждански непартийни листи, правила за прозрачност във финансирането на партиите и нов закон за референдумите. С тези идеи той участва в различните форми на организирания либерализъм и опитите за създаване на устойчив либерален политически субект в България след 1989 г.[21][22]. По време на парламентарния си мандат осъществява активна законодателна дейност, базирана на тези идеи.

Народен представител в XXXIX народно събрание (2001-2005 г.)

[редактиране | редактиране на кода]

Борислав Цеков е вносител на първия законопроект в XXXIX народно събрание още в първия ден на свикването му, на 5 юли 2001 – това е законопроект за вероизповеданията, който е приет и обнародван в „Държавен вестник" на 29 декември 2002 г. и допринася за преодоляване на последствията от държавно-политическата намеса в делата на БПЦ през периода 1992 – 2001 г. Сред тях са Законът за вероизповеданията, Законът за политическите партии, Законът за ордените и медалите, Законът за публичност на имуществото на висшите длъжностни лица, Законът за местното самоуправление и местната администрация, поправки и допълнения в НК, НПК, избирателните закони и др. Сред законопроектите, които Цеков внася в XXXIX НС, но не са приети, е законопроектът за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност и промените в Закона за допитване до народа, с които се дава право на гражданите да предизвикват национален референдум и др. Извадки от парламентарните стенограми с по-важни негови парламентарни речи са публикувани в личния му блог[23].

Обществено-политическа активност след 2005 г.

[редактиране | редактиране на кода]

След фактическия разпад на либералните формации НДСВ и „Новото време“, от 2009 г. Цеков продължава да отстоява тези свои идеи на гражданска основа. В президентските избори през 2011 г. Борислав Цеков и екип от оглавявания от него Институт за модерна политика изготвят доктрина за „граждански и надпартиен кандидат за президент“[24] и лансира тази политическа формула чрез президентската кандидатура на Меглена Кунева, получила 14 % от гласовете на 23 октомври 2011 г. Цеков е политически мениджър, член на Инициативния комитет[25] и оглавява Стратегически комитет, който написва президентската платформа, основните политически тези и послания на кампанията. Представителите на Гражданската мрежа за модерна политика събират повече от 3000 подписа[26] за седмица в подкрепа на кандидатурата на Кунева и ръководят корпуса на доброволците на кампанията.

Критики и противоречия

[редактиране | редактиране на кода]

Цеков е известен като критик на дейността на правозащитната организация Български хелзинкски комитет (БХК). Във връзка с позицията на организацията за правото на сдружаване на партията ОМО Илинден-Пирин, както и на алтернативния синод, Цеков определя служителите на БХК като „майкопродавци“; „душмани“; имплицитно назовавайки ги псевдоправозащитници; и обвинявайки ги в „антибългарски мотиви“ за позицията им.[27][28]

  1. De facto legal – „Борислав Цеков стана доктор по конституционно право“
  2. Институт за държавата и правото при БАН – рецензии и становища по дисертационен труд на Борислав Цеков
  3. Информация в регистъра на академичните длъжности на НАЦИД
  4. Рецензии и становища на Научно жури
  5. Академична информационна система на ЮЗУ
  6. Гиньо Ганев и Борислав Цеков гостуват в Дарик радио на 18 април 2008 г., сайт на Омбудсмана на Република България.
  7. www.ombudsman.bg
  8. Официален сайт на президента на Република България.
  9. Борислав Цеков напусна правния съвет при президента статия в Дарик нюз
  10. Румен Радев освободи Борислав Цеков статия в БГнес
  11. Управителен съвет на Института за модерна политика, сайт на ИМП.
  12. Държава и религия: конституционни модели сайт на УИ "Св. Климент Охридски"
  13. Конституционният институт на извънредното положение
  14. „Антиеврейските ограничения от Античността до XX век – правноисторически и сравнителноправни аспекти“, Библиотека на Yad Vashem
  15. "Доктрината "Тръмп" срещу неолибералния глобализъм" сайт на книжарници "Хеликон"
  16. "50 крачки отвъд матрицата" сайт на БТА
  17. „Гражданско участие в Конституционното правосъдие“, сайт на Института за модерна политика, 30 май 2014 г.
  18. „Ню Йорк – олтарът на модерния свят“, сайт на издателство „Сиела“.
  19. Специален доклад на Института за модерна политика „TTIP – пътят към корпоративното робство“.
  20. Статията „Да съсечем политическата система“, публикувана във в. „168 часа“ на 26 май 2000 г.
  21. „Гласовете на прехода: Либералите“, съставители Мартин Иванов, Венелин Стойчев, Орлин Спасов, издателство „Изток-Запад“, 2011.
  22. "Книга събра либералите на прехода“ Архив на оригинала от 2011-04-27 в Wayback Machine., в. „Труд“, 15 април 2011 г.
  23. Парламентарни речи на Борислав Цеков в личния му блог Архив на оригинала от 2014-10-07 в Wayback Machine..
  24. „Не ни трябва президент талибан“, интервю на Лиляна Клисурова, в. „24 часа“, 9 май 2011 г.
  25. „Борислав Цеков: Няма юридически пречки пред кандидатурата на Кунева“, сайт на Меглена Кунева, 17 септември 2011 г.
  26. „Гражданската мрежа на ИМП подкрепи Меглена с повече от 3000 подписа“, Институт за модерна политика, 12 септември 2011 г.
  27. Цеков, Борислав. „Хелзинкски“ майкопродавци пак се гаврят с България // 13 март 2009. Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 3 октомври 2014.
  28. Борислав Цеков: Църквата ще преживее и днешните си душмани // 26 април 2009. Посетен на 6 октомври 2014.[неработеща препратка]