Борислав Цеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Борислав Цеков
български юрист и политик
Борислав Цеков 
Роден: 19 януари 1972 г. (1972-01-19) (42 г.)
София, България
Народен представител в:

XXXIX НС   

Борислав Цеков е български политик и юрист.

Биография[редактиране | edit source]

Борислав Цеков завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1994. Специализира в областта на политическите науки, предизборните кампании, човешките права, европейското право и антикорупционните политики в САЩ (1998, 2004 и 2006), Белгия (1997), Япония (1999), Италия (2004) и Португалия (1993).

През 2006 специализира в Колеж за държавно управление "Джон Кенеди", Харвардски университет, като стипендиант на Сократис Кокалис.

През 2009 специализира в Международната академия за човешки права, проведена в Кейптаун, Южна Африка, организирана от Университета в Утрехт (Холандия), Университета в Гент (Белгия), Американският университет Вашингтон Колеж по право (САЩ), Университета на Уестърн Кейп (Южна Африка), Свободния Университет (Белгия) и Университета в Претория (Южна Африка).

Автор е на над 100 статии и публикации в български и чужди вестници и периодични издания по различни законодателни и политически теми. Съвместно с проф. Емилия Друмева е водил курс „Висша администрация“ в Нов български университет.

През 2011 г. издателство "Сиела" издава неговата книга "Ню Йорк: Олтарът на модерния свят. Пътеводител за разсеяни пилигрими" - калейдоскопична мозайка на историята, политиката и лайфстайла на световния град в три части и седем художествени етюда. "Литературен вестник" (бр. 11/2011) определя книгата като "най-изчерпателната история на Ню Йорк достъпна на български език, и същевременно едно от най-дълбоко пропитите със страст към Града и Градското проучвания поне през последните 20 години... „Ню Йорк: Олтарът на модерния свят” е книга, каквато малцина съвременни български автори биха се осмелили и биха съумели да напишат: политическа без да е политиканска, историческа без да е носталгична, пътеписна без да е повърхностна, забавна без да е ограничена."

Политическа кариера[редактиране | edit source]

Борислав Цеков е политик с либерални и реформистки убеждения, участвал в различните форми на организирания либерализъм и опити за създаване на устойчив либерален политически субект в България след 1989 г. [1][2].

Ранни обществени прояви[редактиране | edit source]

През 1986 г. е един от гимназистите от 31-во училище в София, арестувани на Стената на Джон Ленън (Нотариата), защото отбелязват 8 декември. Обвинени са в "прокарване на чужда идеологическа диверсия", предложени за изключване от училище, изселване, наложени са глоби на родителите, а някои от учениците са заведени на отчет в детската педагогическа стая. [[3]]. По случая има обществена реакция от свободолюбиви творци и журналисти — Еми Барух написва поредица от статии в тяхна защита във в."Поглед", а режисьорката Искра Йосифова прави документалния филм "Стената" по сценарий на Еми Барух, който се излъчва в Дома на киното през 1988 г. заедно с филма "Дишай",посветен на екокомитета в Русе. Актьорът Ицхак Финци започва много от своите моноспектакли в този период с описание на административно-милиционерския тормоз над учениците от 31-во училище. През 1989 г. по мотиви от този случай и по сценарий отново на Еми Барух се прави игралният филм "Меги". Веднага след промените, Борислав Цеков става член на Федерацията на клубовете за демокрация — една от организациите-учредителки на демократичната опозиция СДС, в която участват Петко Симеонов, Желю Желев, писателите Георги Мишев и Марко Ганчев и др. Тази организация с либерална платформа се разпада в периода 1996-97 г.

Народен представител в 39-то Народно събрание[редактиране | edit source]

Избран е за народен представител в 39-то НС с листата на НДСВ. По време на мандата си от 2001 до 2005 г. е заемал различни ръководни постове в ПГ на НДСВ и ПГ "Новото време", както и в постоянни и временни комисии. От юли 2003 до март 2004 е заместник-председател на ПГ на НДСВ. През март 2004 става заместник-председател на отделилата се парламентарна група Новото време, а през февруари 2005 е избран за неин лидер. След учредяването на политическа партия „Новото време“ през юли 2004 е избран за неин заместник-председател. Член е на няколко парламентарни комисии в 39 Народно събрание — Комисия по правни въпроси, Комисия по европейска интеграция, Комисия за подготовка на промените в Конституцията и Комисия по местно самоуправление и регионално развитие. Избран е и за зам.-председател на Временната комисия по религиозните въпроси.

След отцепването на групата около Пламен Панайотов, Николай Свинаров, Лидия Шулева и др. от НДСВ, която е сред основните причини за отделянето на "Новото време", през юли 2008 Борислав Цеков се завръща в редиците на НДСВ. Избран е за член на Националния предизборен щаб и за ръководител на звено за оперативни политически анилизи и инициативи.

На Четвъртия конгрес на НДСВ, проведен на 18 октомври 2008 по предложение на лидера на движението Симеон Сакскобургготски Б. Цеков е избран за член на НС на НДСВ. През 2011 г. Цеков подава оставка от партийното ръководство поради несъгласие с издигането на кандидатури на сътрудници на бившата Държавна сигурност в общинските избори.

Законодателна инициатива[редактиране | edit source]

Борислав Цеков e вносител на първия законопроект в 39-то Народно събрание още в първия ден на свикването му, на 5 юли 2001 - това е законопроект за вероизповеданията, който е приет и обнародван в "Държавен вестник" на 29 декември 2002 и допринася за преодоляване на последствията от държавно-политическата намеса в делата на БПЦ през периода 1992-2001.

Борислав Цеков е автор и вносител на повече от 30 законопроекта в 39-то Народно събрание (2001-2005), близо половината от които са приети. Сред тях са: Закона за вероизповеданията, Закона за политическите партии, Закона за ордените и медалите, поправки и допълнения в НК, НПК, избирателните закони, Закона за публичност на имуществото на висшите длъжностни лица, закона заместното самоуправление и местната администрация и др. Сред законопроектите, които Цеков внася в 39-то НС, но не са приети е законопроектът за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност и промените в Закона за допитване до народа, с които се дава право на гражданите да предизвикват национален референдум и др.

Избори 2011[редактиране | edit source]

В президентските избори през 2011 г. Борислав Цеков и екип от оглавявания от него Институт за модерна политика изготвят доктрина за "граждански и надпартиен кандидат за президент" и лансира тази политическа формула чрез президентската кандидатура на Меглена Кунева, получила 14 % от гласовете на 23.10.2011. Цеков е политически мениджър, член на Инициативния комитет и оглавява Стратегически комитет, който написва президентската платформа, основните политически тези и послания на кампанията. Той е автор на предизборният слогън на Кунева - "Гласът на хората". Представителите на Гражданската мрежа за модерна политика събират повече от 3000 подписа за седмица в подкрепа на кандидатурата на Кунева и ръководят корпуса на доброволците на кампанията. В местните избори Цеков координира създаването на граждански листи в няколко областни града (Пазарджик, Пловдив, Сливен, Враца) и по-малки общини (Садово, Лом, Криводол, Хайредин) като част от създадената Гражданска мрежа за модерна политика. Повечето от тези листи успяват да спечелят мандати за общински съветници: Граждански избор-Модерна Политика (Пазарджик) - 3 мандата; Гражданска мрежа за Модерен Сливен - 2 мандата; Гражданска мрежа за модерно Садово - 3 мандата; Гражданска инициатива за управление на Лом - 3 мандата; Хайредин - 5 мандата; Криводол - 7 мандата. Подкрепените от гражданските листи кандидати за кметове спечелват изборите във Враца, Криводол и Хайредин. В Лом и Хайредин водачите на гражданските листи са избрани за председатели на общинския съвет, а в Пазарджик — за председател на постоянната комисия по евроинтеграция и местно самоуправление.


Професионална кариера[редактиране | edit source]

Работил е като старши юридически съветник в Народното събрание (1996-2001) и като консултант и ръководител на повече от 10 неправителствени проекта в областта на антикорупционните инициативи и законодателството, финансирани от САЩ, Холандия, Европейския съюз и др.

В периода 2005-2010 Борислав Цеков е главен секретар на Омбудсмана на Република България, където изиграва основна роля за създаването на този нова за България институция и за нейното издигане като конституционен орган през 2006.

Занимава се и с търговия с акции на фондовата борса и с валута на глобалния Forex пазар.

Други обществени длъжности[редактиране | edit source]

Президент e за България на Световната асоциация на юристите със седалище Вашингтон, САЩ от 1999.

От 1996 е секретар на сдружение „Конституционализъм и демокрация“, което обединява депутатите от VII ВНС, подписали конституцията и е председателствано от Гиньо Ганев.

Цеков е основател и председател на Управителния съвет на Институт за модерна политика.

Член е на Управителния съвет на Либералният институт за политически анализи - член на Европейският либерален форум (ELF).

В периода 1999-2001 е бил член на Координационния съвет за обмен на правна информация към Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.

Външни препратки[редактиране | edit source]