Борислав Цеков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борислав Цеков
български юрист и политик

Роден

Образование Софийски университет
Право
Образование Софийски университет
Институт за държавата и правото на БАН
Политика
Партия НДСВ
Депутат
XXXIX НС   

Борислав Цеков е български юрист – доктор по конституционно право в Института за държавата и правото при Българската академия на науките, университетски преподавател и политик, председател на Института за модерна политика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борислав Цеков завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1994 г. Специализира в областта на политическите науки, предизборните кампании, човешките права, европейското право и антикорупционните политики в САЩ (1998, 2004 и 2006), Белгия (1997), Япония (1999), Италия (2004) и Португалия (1993).

През 2006 г. специализира в Колеж за държавно управление „Джон Кенеди“, Харвардски университет, като стипендиант на Сократис Кокалис.

През 2009 г. специализира в Международната академия за човешки права, проведена в Кейптаун, Южна Африка, организирана от Университета в Утрехт (Холандия), Университета в Гент (Белгия), Американският университет Вашингтон Колеж по право (САЩ), Университета на Уестърн Кейп (Южна Африка), Свободния Университет (Белгия) и Университета в Претория (Южна Африка).

През 2016 г. научно жури от водещи авторитети в областта на конституционноправните и публичноправни науки, определено от Института за държавата и правото при БАН, му присъжда образователната и научна степен „доктор по конституционно право“ като резултат от защитен дисертационен труд, посветен на кризисното управление и извънредното положение в правно-исторически и конституционноправен аспект[1][2].

Автор е на множество научни публикации в специализирани правни издания, както и на повече от 300 статии и публикации в български и чужди вестници и периодични издания по различни законодателни и политически теми. Съвместно с проф. Емилия Друмева е водил курс „Висша администрация“ в Нов български университет.

През 2011 г. издателство „Сиела“ издава неговата книга „Ню Йорк: Олтарът на модерния свят. Пътеводител за разсеяни пилигрими“ – калейдоскопична мозайка на историята, политиката и лайфстайла на световния град в три части и седем художествени етюда. „Литературен вестник" (бр. 11/2011) определя книгата като „най-изчерпателната история на Ню Йорк, достъпна на български език, и същевременно едно от най-дълбоко пропитите със страст към Града и Градското проучвания поне през последните 20 години... „Ню Йорк: Олтарът на модерния свят“ е книга, каквато малцина съвременни български автори биха се осмелили и биха съумели да напишат: политическа без да е политиканска, историческа без да е носталгична, пътеписна без да е повърхностна, забавна без да е ограничена.“

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Работил е като старши юридически съветник в Народното събрание (1996 – 2001) и като консултант и ръководител на повече от 10 неправителствени проекта в областта на антикорупционните инициативи и законодателството, финансирани от САЩ, Холандия, Европейския съюз и др.

В периода 2005 – 2010 г. Борислав Цеков е главен секретар на Омбудсмана на Република България[3], където изиграва основна роля за създаването на тази нова за България институция и за нейното издигане като конституционен орган през 2006.

Занимава се и с търговия с акции на фондовата борса и с валута на глобалния Forex пазар.

От октомври 2015 г. е докторант по конституционно право в Института за държавата и правото на Българската академия на науките, където защитава докторска дисертация по конституционно право през 2016 г.[4].

От ноември 2015 г. е член на Консултативния конституционен съвет при омбудсмана на Република България[5].

С указ на президента на Република България от 15 март 2017 г. е назначен за член на Правния съвет на държавния глава[6].

Хоноруван преподавател по сравнително конституционно право в УНСС[7]. Преподава и църковно право в Православната духовна академия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, чийто ректор е Великотърновският митрополит Григорий, а духовен наставник Пловдивския митрополит Николай.

Други обществени длъжности[редактиране | редактиране на кода]

Президент е за България на Световната асоциация на юристите със седалище Вашингтон, САЩ от 1999.

От 1996 е секретар на сдружение „Конституционализъм и демокрация“, което обединява депутатите от VII ВНС, подписали конституцията и е председателствано от Гиньо Ганев.

Цеков е основател и председател на Управителния съвет на Института за модерна политика[8].

В периода 1999 – 2001 е бил член на Координационния съвет за обмен на правна информация към Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1993 – 2016 г. Борислав Цеков е автор на повече от 300 аналитични статии и коментари в периодичния печат по законодателни и политически теми. Има множество научни и научно-популярни публикации в специализирани правни издания като „Административно правосъдие“, „Седмичен законник“, „Право и икономика“, „Общество и право“.

Автор на студията „Антиеврейските ограничения от Античността до XX век – правноисторически и сравнителноправни аспекти“, публикувана в сборника с правни изследвания „Антиеврейските ограничения в Европа и света“[9], издадена от Центъра за еврейски изследвания при Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Института за модерна политика.

Автор и съставител на изданието „Гражданско участие в конституционното правосъдие“[10], 2014.

През февруари 2012 г. издателство „Сиела“ издава неговата книга „Ню Йорк – олтарът на модерния свят“[11] – калейдоскопична мозайка на историята, лайфстайла и политиката на Ню Йорк.

През декември 2014 г. е публикуван Специален доклад „TTIP – пътят към корпоративното робство“, в който Цеков е ръководител на авторския колектив[12].

През 2017 г. е публикуван изследователския труд на Борислав Цеков "Доктрината „Тръмп“.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Още с първите си публични прояви със статии в печата, датиращи от 1993 г. Борислав Цеков защитава идеите за публичност и прозрачност в управлението. През 2000 г. в обширна статия във в. „168 часа“ (брой от 26 май – 1 юни 2000 г.) под заглавие „Да съсечем политическата система“[13], Цеков формулира своите идеи за „структурна реформа на политическата система, насочена към разширяване на гражданското участие и подобряване на взаимодействието между институциите“, за въвеждане на нова преференциална избирателна система, възможност за граждански непартийни листи, правила за прозрачност във финансирането на партиите и нов закон за референдумите. С тези идеи той участва в различните форми на организирания либерализъм и опитите за създаване на устойчив либерален политически субект в България след 1989 г. [14] [15]. По време на парламентарния си мандат осъществява активна законодателна дейност, базирана на тези идеи. След фактическия разпад на либералните формации НДСВ и „Новото време“, от 2009 г. Цеков продължава да отстоява тези свои идеи на гражданска основа. През 2012 г. той става един от инициаторите и идеолог на гражданското непартийно Движение „Модерна България“. През 2014 г. е поканен като граждански кандидат в гражданската квота на коалиция „БСП лява България“ в 24 МИР. Получава най-голямата преференциална подкрепа за граждански кандидат в БСП лява България[16].

Ранни обществени прояви[редактиране | редактиране на кода]

През 1986 г. е един от гимназистите от 31-во училище в София, арестувани на Стената на Джон Ленън (Нотариата), защото отбелязват 8 декември. Обвинени са в „прокарване на чужда идеологическа диверсия“, предложени за изключване от училище, изселване, наложени са глоби на родителите, а някои от учениците са заведени на отчет в детската педагогическа стая. По случая има обществена реакция от свободолюбиви творци и журналисти – Еми Барух написва поредица от статии в тяхна защита във в. „Поглед“[17], а режисьорката Искра Йосифова прави документалния филм „Стената“[18] по сценарий на Еми Барух, който се излъчва в Дома на киното през 1988 г. заедно с филма „Дишай“, посветен на екокомитета в Русе. Актьорът Ицхак Финци започва много от своите моноспектакли в този период с описание на административно-милиционерския тормоз над учениците от 31-во училище. През 1989 г. по мотиви от този случай и по сценарий отново на Еми Барух се прави игралният филм „Меги“.

Веднага след промените Борислав Цеков става член на Федерацията на клубовете за демокрация – една от организациите-учредителки на демократичната опозиция СДС, в която участват Петко Симеонов, Желю Желев, писателите Георги Мишев и Марко Ганчев и др. Тази организация с либерална платформа се разпада в периода 1996 – 97 г.

Народен представител в 39-то Народно събрание[редактиране | редактиране на кода]

Избран е за народен представител в 39-то НС с листата на НДСВ. По време на мандата си от 2001 до 2005 г. е заемал различни ръководни постове в ПГ на НДСВ и ПГ „Новото време", както и в постоянни и временни комисии. От юли 2003 до март 2004 г. е заместник-председател на ПГ на НДСВ. През март 2004 г. става заместник-председател на отделилата се парламентарна група Новото време, а през февруари 2005 г. е избран за неин лидер. След учредяването на политическа партия „Новото време“ през юли 2004 е избран за неин заместник-председател. Член е на няколко парламентарни комисии в 39 Народно събрание – Комисия по правни въпроси, Комисия по европейска интеграция, Комисия за подготовка на промените в Конституцията и Комисия по местно самоуправление и регионално развитие. Избран е и за зам.-председател на Временната комисия по религиозните въпроси.

Законодателна инициатива[редактиране | редактиране на кода]

Борислав Цеков е вносител на първия законопроект в 39-то Народно събрание още в първия ден на свикването му, на 5 юли 2001 – това е законопроект за вероизповеданията, който е приет и обнародван в „Държавен вестник" на 29 декември 2002 г. и допринася за преодоляване на последствията от държавно-политическата намеса в делата на БПЦ през периода 1992 – 2001 г.

Борислав Цеков е автор и вносител на повече от 30 законопроекта в 39-то Народно събрание (2001 – 2005), близо половината от които са приети. Сред тях са Законът за вероизповеданията, Законът за политическите партии, Законът за ордените и медалите, Законът за публичност на имуществото на висшите длъжностни лица, Законът за местното самоуправление и местната администрация, поправки и допълнения в НК, НПК, избирателните закони и др. Сред законопроектите, които Цеков внася в 39-то НС, но не са приети, е законопроектът за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност и промените в Закона за допитване до народа, с които се дава право на гражданите да предизвикват национален референдум и др. Извадки от парламентарните стенограми с по-важни негови парламентарни речи са публикувани в личния му блог[19].

Политическа активност[редактиране | редактиране на кода]

В президентските избори през 2011 г. Борислав Цеков и екип от оглавявания от него Институт за модерна политика изготвят доктрина за „граждански и надпартиен кандидат за президент“[20] и лансира тази политическа формула чрез президентската кандидатура на Меглена Кунева, получила 14 % от гласовете на 23 октомври 2011 г. Цеков е политически мениджър, член на Инициативния комитет[21] и оглавява Стратегически комитет, който написва президентската платформа, основните политически тези и послания на кампанията. Той е автор на предизборният слогън на Кунева – „Гласът на хората“. Представителите на Гражданската мрежа за модерна политика събират повече от 3000 подписа[22] за седмица в подкрепа на кандидатурата на Кунева и ръководят корпуса на доброволците на кампанията.

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Цеков е известен като критик на дейността на правозащитната организация Български хелзинкски комитет (БХК). Във връзка с позицията на организацията за правото на сдружаване на партията ОМО Илинден-Пирин, както и на алтернативния синод, Цеков определя служителите на БХК като „майкопродавци“; „душмани“; имплицитно назовавайки ги псевдоправозащитници; и обвинявайки ги в „антибългарски мотиви“ за позицията им.[23][24]

Името на Цеков се свързва с криминалния свят, заради финансирането на неговия Институт за модерна политика от „кокаинови крале“. Според разследващият сайт Биволъ, част от финансирането на Института за модерна политика идва от съдружници на Тенко Гарев, сочен от италианските разследващи за „кокаинов крал“ от бандата на Брендо.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. De facto legal – „Борислав Цеков стана доктор по конституционно право“.
  2. Институт за държавата и правото при БАН – рецензии и становища по дисертационен труд на Борислав Цеков.
  3. Гиньо Ганев и Борислав Цеков гостуват в Дарик радио на 18 април 2008 г., сайт на Омбудсмана на Република България.
  4. ipn-bg.org
  5. www.ombudsman.bg
  6. Официален сайт на президента на Република България.
  7. Юридически факултет, УНСС.
  8. Управителен съвет на Института за модерна политика, сайт на ИМП.
  9. "Антиеврейските ограничения в Европа и света. Правни изследвания".
  10. „Гражданско участие в Конституционното правосъдие“, сайт на Института за модерна политика, 30 май 2014 г.
  11. „Ню Йорк – олтарът на модерния свят“, сайт на издателство „Сиела“.
  12. Специален доклад на Института за модерна политика „TTIP – пътят към корпоративното робство“.
  13. Статията „Да съсечем политическата система“, публикувана във в. „168 часа“ на 26 май 2000 г.
  14. „Гласовете на прехода: Либералите“, съставители Мартин Иванов, Венелин Стойчев, Орлин Спасов, издателство „Изток-Запад“, 2011.
  15. "Книга събра либералите на прехода“, в. „Труд“, 15 април 2011 г.
  16. „БСП този път уцели гражданската квота“, novini.dir.bg, 7 октомври 2014 г.
  17. Еми Барух, „Стената“, в. „Поглед“, 17 февруари 1987 г.
  18. За документален филм „Стената“, реж. Искра Йосифова, в bgmovies.info.
  19. Парламентарни речи на Борислав Цеков в личния му блог.
  20. „Не ни трябва президент талибан“, интервю на Лиляна Клисурова, в. „24 часа“, 9 май 2011 г.
  21. „Борислав Цеков: Няма юридически пречки пред кандидатурата на Кунева“, сайт на Меглена Кунева, 17 септември 2011 г.
  22. „Гражданската мрежа на ИМП подкрепи Меглена с повече от 3000 подписа“, Институт за модерна политика, 12 септември 2011 г.
  23. Цеков, Борислав. „Хелзинкски“ майкопродавци пак се гаврят с България. // 13 март 2009. Посетен на 3 октомври 2014.
  24. Борислав Цеков: Църквата ще преживее и днешните си душмани. // 26 април 2009. Посетен на 6 октомври 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]