ОМО Илинден-Пирин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
ОМО Илинден-Пирин
Информация

ОМО Илинден-Пирин (Обединена македонска организация: Илинден – Партия за икономическо развитие и интеграция на населението) е политическа организация в България, която си поставя за цел да защитава правата, езиковото и националното самоопределение на македонците по националност в страната.

ОМО Илинден-Пирин е регистрирана за кратко като политическа партия, но през февруари 2000 г. е прекратена, след като Конституционният съд определя дейността ѝ за противоречаща на Конституцията като „насочена срещу териториалната цялост на страната“.[1] Заради отказа на регистрация на партията, България многократно е осъдена от Европейския съд за правата на човека в Страсбург.[2] ОМО Илинден-Пирин е член на европейската регионалистка партия Европейски свободен алианс.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

ОМО Илинден[редактиране | редактиране на кода]

Като предпоставки за появата на ОМО Илинден могат да се приемат македонизацията в Пиринска Македония след 1944 година,[4] изоставянето от страна на комунистическия режим на българите в СР Македония и Беломорска Македония, подлагани на насилствено дебългаризиране от Белград и Атина,[5] като сред последните също се осъществява югославската македонистка пропаганда, представяща Титова Югославия като "защитник на националните им права"[6], и една сепаратистка група, разбита през 50-те.[7] ОМО Илинден е учредена на 14 март 1990 година в Сандански от членове местния комитет на НМО „Илинден“ на Георги Солунски и Комитета за човешки права на македонците в Пиринска Македония на Йордан Костадинов.[8][недостатъчно източници (Публикацията в линка вече не е достъпна, а няма данни да е общодостъпна и в печатен вид – липсва в COBISS+)] За пръв председател е избран Стоян Томовичин[източник? (Поискан преди 112 дни)], а в официалните документи на организацията отсъстват сепаратистки тези. Благоевградският окръжен съд отказва да регистрира ОМО Илинден като юридическо лице, считайки я за антиконституционна организация. В периода 1992 – 1994 година ОМО Илинден се радикализира, а новият ѝ председател Йордан Костадинов чрез медии в Северна Македония изисква следните промени в Пиринска Македония: оттеглянето на „българските окупаторски войници“, предаването на църковните имоти от Българска православна църква на непризнатата Македонска православна църква и забрана на дейността на българските политически партии в областта. Тези искания не са препотвърждавани и поддържани след 1994 г. През 1994 г. ОМО Илинден се разпада на фракции: на Йордан Костадинов в Сандански, на Кирил Иванов в Благоевград и „ОМО Илинден – Демократично действие“ в Гоце Делчев, „Македонски демократична партия“ на Славе Македонски и други. Общата численост на членовете на ОМО Илинден е около 1000 души[9].

Между 1991 – 1994 година са регистрирани няколко случая на нападения срещу активисти на ОМО Илинден по време на техни чествания, включително и твърдения от страна на активисти на ОМО Илинден за участие на полицаи[10]. Няколко от мероприятията и са отменяни от местната власт, а нейни членове са били арестувани, като са им иззети рекламни материали. ОМО Илинден е определена като радикална група в доклада на Българския хелзинкски комитет от 1995 година[11]. Подобни случаи са регистрирани от БХК и през следващите години[12].

ОМО Илинден-Пирин[редактиране | редактиране на кода]

През 1997 година две от крилата на бившата ОМО Илинден се обединяват в ОМО Илинден-Пирин[9], през 1999 година получават регистрация за политическа партия, но през 2000 година им е отнета[13]. През 2006 година ОМО Илинден-Пирин се реактивира с избрания за нов председател Стойко Стойков и съпредседатели Иван Сингартийски, Ботьо Тиков, Ангел Безев и Стефан Мицов Влахов, като в програмата на партията се говори за етническите небългарски групи в България, докато българите са споменати само като представители на „религиозни общности“, „граждани“ или общности от такива.[14] Подадени са наново документи за регистрация, но българският съд повторно ги отхвърля[15]. Събитието съвпада с опита на левите евродепутати Милан Хорачек, Йоост Лагендайк, Ангелика Беер и Ели де Грюн въпросите за „етническото македонско малцинство“ в България и за регистрирането на ОМО „Илинден“ да бъдат включени в последния мониторингов доклад на Европарламента преди влизането на страната в Европейския съюз[16].

Според Областната дирекция на полицията в Благоевград активисти на ОМО Илинден-Пирин са заподозрени в кражба на лични данни през септември 2006 година, защото се нуждаят от подписи на български граждани, за да получат статут на политическа партия. Обвиненията към тях от патриотични организации са и че плащат на бедни цигани да се самоопределят като хора със самосъзнание на граждани на Северна Македония.[17]

През 2007 година нерегистрираната партия участва в местните избори, като подкрепя независимите кандидати за общински съветници Страхил Главчев в Петрич, Емил Евтимов в Благоевград, Весна Николова и Владимир Лигов в Сандански, Атанас Маджиров и Андрей Андреев в Гоце Делчев, както и кандидатите за кметове Антон Бръчков в Благоевград и кандидата на БЗНС в Разлог.[18] Според официалните резултати кандидатите за общински съветници и за кметове не са избрани, като Антон Бръчков в Благоевград получава 528 гласа или 1,52%, а кандидатът на БЗНС в Разлог 809 гласа или 6,75%.[19]

На 1 декември 2009 година Комитетът на министрите (КМ) при Съвета на Европа – институцията, следяща за изпълнение на присъдите на Европейския съд по правата на човека, взе решение да затвори мониторинга над присъдата срещу Република България за отнемане на регистрацията на ОМО „Илинден“-ПИРИН. Съвета взема това решение на база, че „не вижда пречки кандидатите да регистрират своята организация като политическа партия, ако спазват конституцията и закона“.[20] От 2014 до днес партията пише на български и английски език ежегодни „доклади за правата на македонците в България“, в които защитаването на българската позиция по македонският въпрос от страна на общественици, журналисти, политици и историци се стигматизира като „език на омразата“ спрямо „македонското малцинство“ в България, като част от тях се обвиняват пряко или косвено и във „фашизъм“ чрез извадени от контекста и/или некоректно цитирани изказвания, българската държава се обвинява в „институционална дискриминация“ на „македонците“, и се иска противопоставящите се на македонизма българи да бъдат преследвани от държавата за „дискриминация“ и „език на омразата“, в българската конституция да се запише термина „етнически малцинства“, без да се добавят в нея и етническите българи, официалната българска история да бъде пренаписана в полза на югославските и скопските исторически манипулации, които да се разпространяват и в българските училища и университети, като там искат и изучаване на „македонски език“.[21][22] В краят на март 2020 година регистрация на ОМО Илинден и признаване на „македонско малцинство“ в България иска в свой доклад и имащата сръбски произход и внучка на високопоставен югославски партизански командир от Втората Световна война Комисар за Съвета на Европа по правата на човека Дуня Миятович.[23] На 14 ноември 2020 г. един от учредителите на партията Атанас Киряков публикува във Фейсбук профила си два поста, в които обявява, че "македонците" в Пиринска Македония щели да посрещнат като "освободителка" Армията на Република Северна Македония.[24] В края на октомври 2021 въпросът за "македонското малцинство" в България повдига и съпредседателката на Групите за приятелство на Конгреса на САЩ с Република Северна Македония и Сърбия[25] и бивша служителка на Югославското консулство в Ню Йорк[26] Клаудия Тени.[27]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. РЕШЕНИЕ N: 1. // miris.eurac.edu. Посетен на 30 март 2022.
  2. „ОМО Илинден“ спечели още три дела срещу България, www.dnevnik.bg, 18.10.2011 г.
  3. OMO Ilinden PIRIN. // e-f-a.org. European Free Alliance, 2012. Посетен на 3 януари 2012.[неработеща препратка]
  4. Когато България създаваше македонци[недостатъчно източници (Материал от журналистка, където връзката се прави като спекулация едва в последния абзац на материала)]
  5. Цанко Серафимов, „Македония IX в.пр.Хр. – XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя“, София, издателство „Орбел“, стр. 409 – 411
  6. Цанко Серафимов, "Македония IX в.пр.Хр. - XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя", София, издателство "Орбел", стр. 413
  7. СКРЪБНА ВЕСТ - Илия ВЕЛЕВ БАБИН
  8. Илиев, Красимир. Истината за ОМО „Илинден“, САМИЗДАТ, Свети Врач, 1992
  9. а б Lenkova, Mariana. MINORITIES IN SOUTHEAST EUROPE: Macedonians of Bulgaria, Center for Documentation and Informationon Minorities in Europe – Southeast Europe (CEDIME-SE), стр.11 – 13
  10. Правата на човека в България през 1994 година, БХК, стр.4
  11. Правата на човека в България през 1995 година, БХК, стр.5
  12. Годишни доклади за правата на човека, www.bghelsinki.org
  13. РЕШЕНИЕ № 1 от 29 февруари 2000 г. по конституционно дело № 3 от 1999 г., съдия докладчик Цанко Хаджистойчев (Обн., ДВ, бр. 18 от 07.03.2000 г.)
  14. Програма на ОМО „Илинден“ – ПИРИН Обединета македонска организација „Илинден“ – ПИРИН Партија за економски развој и интеграција на населението во Република Бугарија
  15. Отказаха регистрация на ОМО Илинден, news.ibox.bg, 31.10.2006
  16. Пръски от вентилатора, сп. Тема, брой 47 (266), 27 – 3 декември 2006 г.
  17. ОМО Илинден заподозрени и в кражба на лични данни за подписката си. // mediapool.bg. 2006. Посетен на 20 септември 2006.
  18. "ОМО „Илинден“ – ПИРИН ќе учествува на локалните избори во Бугарија Архив на оригинала от 2015-02-27 в Wayback Machine., „Утрински весник“, 23.10.2007.
  19. Централна избирателна комисия, Местни избори 2007, Окончателни резултати първи тур, Област Благоевград.
  20. ОМО „Илинден“ загуби войната с България. // www.segabg.com. 2009. Посетен на 1 декември 2009.
  21. ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ – ПРЕЗ 2019 г.
  22. ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА МАКЕДОНСКОТО МАЛЦИНСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПРАВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ С МАКЕДОНСКО САМОСЪЗНАНИЕ – ПРЕЗ 2018 г.
  23. Съветът на Европа: България има проблеми с расизма, домашното насилие и медийната свобода
  24. OMO Ilinden Mayoral Candidate Posts Cryptic Posts About A Future Invasion of Bulgaria By North Macedonia – Bulgaria Business Insider. // Посетен на 2020-11-19.
  25. Ролята на Сърбия за българофобията на Клаудия Тени
  26. Македонистите подвеждат Конгреса на САЩ, за да обезсмислят вековния юбилей на българската патриотична емиграция
  27. Габриел Ескобар: Посланикът на САЩ в София работи за признаване на „македонското малцинство“ в България

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония