Мидас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мидас превръща дъщеря си в злато
Мидас и Дионис
Състезание между Аполон и Пан. Мидас с магарешки уши

Мидас (на старогръцки: Μίδας) е легендарен цар на Фригия и според древногръцката митология син на богинята Кибела и цар Гордий, който притежавал способността да превръща всичко докоснато в злато.

Историческият Мидас живял през втората половина на VIII в. пр. Хр. и Фригийското царство по това време доминира голяма част от Мала Азия. За пръв път името му се споменава, когато през 738 г. пр. Хр. кимерийците нахлуват във Фригия и заплашват столицата Гордион.

Херодот споменава за потомък на Гордий и Мидас на име Адраст, потърсил помощ при Крез[1].

Легендата[редактиране | редактиране на кода]

Мидас е известен с две отделни случки: със способността си да превръща всичко, до което се докосне, в злато и с тайната за магарешките уши.

Първото се дължи на бог Дионис, предлага да изпълни едно желание на царя. Мидас пожелава, каквото пипне, да се превръща в злато. Желанието му е изпълнено, но тъй като и храната и напитките ставали злато, той моли да му се вземе тази дарба обратно. Дионис го съветва да се изкъпе в река Пактол, където дарбата му изчезва, а реката станала най-богатата на злато река в Мала Азия[2].

Всъщност легендата се основава на факта, че в Песинунт където бил роден царят изобилствало от желязо. Мидас бил от първите, които правели и продавали железни оръжия и от това натрупал баснословни богатства. Каквото пипнел в действителност се превръщало в метал, на металът бил желязо.[източник? (Поискан преди 133 дни)]

Втората случка е свързана с музикално състезание между между красивия Аполон и Пан на грозния Пан, при което Мидас дава наградата на Пан, а Аполон му издърпва ушите и така Мидас се оказва с големи магарешки уши. Мидас се опитва да ги скрие с фригийска шапка. Само бръснарят му знае за този негов недъг и не казва на никого, но не можейки да се сдържи, изкопал дупка на брега на реката и викнал три пъти „Цар Мидас има магарешки уши“. Тревата чула и разказала и накрая цял свят научил тайната[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Херодот, История 1.35
  2. Старогръцки легенди и митове/Дионис - Мидас. // Посетен на 6 март 2018.
  3. Делта-Пападопулу, Александра. Старогръцки митове и легенди. // Отечество“, София, 1983.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Василева, Майя. Цар Мидас между Европа и Азия.. ИК „БАН“, 2005. ISBN 9544309624. с. 162.