Архелай I Македонски
| Архелай I Македонски Ἀρχέλαος | |
|---|---|
 | |
| Роден |
5-и век пр.н.е.
|
| Починал | 399 г. пр.н.е.
|
| Религия | Религия в Древна Гърция |
| Семейство | |
| Род | Аргеади |
| Баща | Пердика II |
| Съпруга | неизвестна |
| Деца | Орест Архелай II |
| Архелай I Македонски в Общомедия | |
Архелай I (на старогръцки: Ἀρχέλαος Α΄) от династията Аргеади e цар на Древна Македония от 413 г. пр. Хр. до 399 г. пр. Хр.
Той е син на Пердика II и робинята Симиха. Той убива своя чичо Алкет II и син му Александър. Пердика изгонва своя брат Филип и се възкачва на трона на царството Македония. След смъртта на баща му през 413 г. пр. Хр. той убива своите полубратя и става цар на Македония. Той се жени за Клеопатра, вдовицата на неговия баща. Заедно с Клеопатра той има един син Орест и две дъщери. С друга негова допълнителна жена той има син Аминта.
Архелай провежда основни реформи в управлението, войската и търговията. Той създава основите за по-късната могъща Македония. През 413 г. пр. Хр. понеже не увеличил цените на дървения материал за кораби, Атина дава на Архелай и децата му титлата проксен (приятел) и евергет (помощник).
През 410 г. пр. Хр. град Пидна отпада от Македония. С помощта на атинския генерал Терамен той унищожава града и го основава отново малко по далеч от брега.
Архелай продължава битките, започнати от баща му Пердика, с македонска Линкестида и започва война със Сирас, царят на Елимая, и с Арабай, царят на Линкестида. Накрая Архелай сключва мирен договор с Линкестида и Елимая и дава на Сирас своята най-голяма дъщеря за жена.
Архелай мести царския двор от Еге в Пела. Той започва да сече монети. Новият му дворец е изрисуван от Зевксис от Хераклея, най-прочутият тогава художник. При него гостуват прочутият Еврипид (който пише в Македония своите трагедии „Archelaos“ и „Bakchai“), музиканти, поети, художници и Агатон, Херил и Тимотей. Той реорганизира религиозния празник за Олимпия. Еврипид прекарва последните си години в Македония.
Архелай е убит през 399 г. пр. Хр. по време на лов (или при заговор) от неговия паж Кратей.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Аристотел, Политика, 5, 10.
- Диодор, 13, 19; 13, 103; 14, 37.
- Платон, Gorgias
- Тукидид, Geschichte des Peloponnesischen Kriegs, 2, 100.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Монети на Archelaos
- Прародители на Archelaos
- William Smith, Dictionary of Greek and Roman Antiquities. I, 1870, 261-262 Архив на оригинала от 2012-10-22 в Wayback Machine.
| |||||||||||||||||||
Портал „