Антигон II Гонат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антигон II Гонат
цар на Древна Македония
Монета на Антигон II Гонат
Монета на Антигон II Гонат

Роден
Починал
Антигон II Гонат в Общомедия

Антигон II Гонат (на старогръцки: Ἀντίγονος B΄ Γονατᾶς, Antigonus II Gonatas; * 319 г. пр. Хр.; † 239 г. пр. Хр.) е цар на Древна Македония от династията на Антигонидите от 283 г. пр. Хр. до 239 г. пр. Хр. Син на Деметрий I Полиоркет и внук на Антигон I Монофталм. Майка му Фила е дъщеря на диадох Антипатър.

Роден е в Гоной (Gonnoi) в Тесалия. Антигон II придружава баща си в повечето му кампании, но остава в Тесалия докато Деметрий изгубва властта над Македония и е пленен от Селевк I Никатор в Мала Азия (285 г. пр. Хр.). Когато Деметрий умира в плен неговият син Антигон наследява командването в Тесалия и е подкрепен от привържениците в Атина и Коринт (283 г. пр. Хр.). През това време Македония е въвлечена в гражданска война, докато ордата на галатите нахлува на Балканите и Мала Азия. В 277 г. пр. Хр., след като участва в прогонването на галатите от Македония Антигон II се обявава за цар. Това скоро предизвиква агресията на Пир, цар на Епир, който желаел македонският трон за себе си. Пир нахлува в Македония и успява да прогони Антигон (272 г. пр. Хр.), но последният се връща след като Пир загива воювайки в Аргос срещу спартанците.

В следващите години Антигон II се стреми да запази македонското превъзходство в Гърция и сключва съюз със селевкидската династия. Антигон отбягва военна конфронтация и предпочита мирните средства в политиката – договори и дипломация. Той се въвлича в сложните взаимоотношения между различните фракции, полиси и съюзи, издига претенденти и поддържа слабостта и разединението на гръцките държави. По думите на Полибий никой друг не е създавал повече тирани в Гърция от Антигон.

По време на Хремонидовата война (267 г. пр. Хр. – 261 г. пр. Хр.) Спарта и Атина се съюзяват срещу Македония, подпомагани от флот на Птолемеите. Действията на Антигон II са успешни, и макар че в 243 г. пр. Хр., под предводителството на Арат от Сикион, Коринт отхвърля властта на македонския цар, той запазва контрола в Атина.

Макар и далеч не блестящ военачалник Антигон II се доказва като изкусен и търпелив политик. Неговата умереност и морални качества му спечелват верността на поданиците. Царят се интересува от философия и изкуство, поддържа контакти със стоика Зенон от Китион и с историка Йероним от Кардия. Възпитател на царските синове е Арат от Соли.

От този период датира философската концепция за царуването като свещен дълг и почетно робство.

Според Едикта от Ашока в Shahbaz Garhi (в днешен Пакистан), Антигон посреща делегация от индийския велик цар, която го просвещава като будист.

Антигон II умира на 80 години и е наследен от сина си Деметрий II. От връзка с атинианката Демо той има извънбрачен син генерал Халкионей (Halkyoneus, † 261 г. пр. Хр.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония