Антигон II Гонат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антигон II Гонат
Αντίγονος Γονατάς
Macedonia, dinastia degli antigonidi, tetradracma di antigono gonatas, amphipolis, 229-221 ac ca.JPG
Роден
Починал
Семейство
Род Антигониди
Баща Деметрий I Полиоркет
Майка Фила
Братя/сестри Стратоника I
Фила
Кратер от Коринт
Александър (син на Деметрий)
Кратер
Деметрий
Съпруга Фила
Деца Деметрий II
Халкионей
Антигон II Гонат в Общомедия

Антигон II Гонат (на старогръцки: Ἀντίγονος B΄ Γονατᾶς) е цар на Древна Македония от династията на Антигонидите от 276 до 239 г.пр. Хр.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Антигон II е син на Деметрий I Полиоркет и внук на диадоха Антигон I Монофталм. Майка му Фила е дъщеря на друг диадох – Антипатър.[1] Роден е през 319 г.пр.Хр. Прозвището си „Гонат“ дължи на тесалийския град Гони, където е роден, според някои[1], или отгледан, според други[2].

Борба за Македония[редактиране | редактиране на кода]

През 287 г. пр.Хр. Деметрий поставя Антигон за наместник в Гърция, докато сам се бори безуспешно да задържи властта си над Македония, а впоследствие е пленен от Селевк I Никатор в Мала Азия. На Антигон остават гръцките владения на баща му – стратегически важните крепости Акрокоринт, Халкида и Деметриада.[1] През 280 г.пр.Хр. прави опит да си върне Македония, неуспешен заради поражение в морска битка с флотата на Птолемей Керавън.[3] След поход в Мала Азия и мирен договор със сирийския цар Антиох I Сотер, през 277 г.пр.Хр. Антигон сразява една келтска армия край Лизимахия и подема нов опит да овладее Македония, този път успешен. Последователно се справя с претендента Антипатър Етесий и с тирана на Касандрия Аполодор и към 276 г.пр.Хр. установява властта си над цялата страна.[4] Само две години по-късно голяма част от Македония е овладяна от Пир. Антигон задържа само крайбрежните градове и успява да възстанови позициите си едва след гибелта на епирския цар през 272 г. пр.Хр.[5]

Борба за Елада[редактиране | редактиране на кода]

В следващите години Антигон II се стреми да запази македонското превъзходство в Гърция и сключва съюз със селевкидската династия. Антигон отбягва военна конфронтация и предпочита мирните средства в политиката – договори и дипломация. Той се въвлича в сложните взаимоотношения между различните фракции, полиси и съюзи, издига претенденти и поддържа слабостта и разединението на гръцките държави. По думите на Полибий никой друг не е създавал повече тирани в Гърция от Антигон.

По време на Хремонидовата война (267 г. пр. Хр. – 261 г. пр. Хр.) Спарта и Атина се съюзяват срещу Македония, подпомагани от флот на Птолемеите. Действията на Антигон II са успешни, и макар че в 243 г. пр. Хр., под предводителството на Арат от Сикион, Коринт отхвърля властта на македонския цар, той запазва контрола в Атина.

Макар и далеч не блестящ военачалник Антигон II се доказва като изкусен и търпелив политик. Неговата умереност и морални качества му спечелват верността на поданиците. Царят се интересува от философия и изкуство, поддържа контакти със стоика Зенон от Китион и с историка Йероним от Кардия. Възпитател на царските синове е Арат от Соли.

От този период датира философската концепция за царуването като свещен дълг и почетно робство.

Според Едикта от Ашока в Шахбаз Гархи (в днешен Пакистан), Антигон посреща делегация от индийския велик цар, която го просвещава като будист.

Антигон II умира на 80 години и е наследен от сина си Деметрий II. От връзка с атинианката Демо той има извънбрачен син генерал Халкионей.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Жеков, Живко. Философът – базилевс. В: Балканите – език, история, култура. Т. V, с. 23-37. Велико Търново, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2017. с. 24. Посетен на 23.05.2020.
  2. Делев, Петър. Лизимах. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2004. с. 418. Посетен на 23.05.2020.
  3. Делев 2004, с. 267-268.
  4. Делев 2004, с. 276-277.
  5. Жеков 2017, с. 26-29.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония