Йосиф Вринга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Евнухът Йосиф Вринга (на гръцки: Ὶωσῆφ Βρίγγας) е патриций и началник на флота през самостоятелното управление на византийския император Константин VII Багренородни (945-959 г.) и най-висшият служител на наследника му Роман II (959-963 г.). Вринга е привърженик на силната императорска власт и противник на военната аристокрация, но печели силни врагове и в средите на цивилната администрация и църквата. По тази причина след смъртта на Роман II през март 963 г. той не успява да се задържи задълго като регент на малолетните му синове, Василий II и Константин VIII. През същото лято командващият армията Никифор Фока завладява Константинопол и се провъзгласява за съимператор. Вринга е пратен в изгнание и умира в манастир във Витиния две години по-късно.[1][2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kazhdan, Alexander. The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, 1991. ISBN 0-19-504652-8. Том 1. Стр. 325-326
  2. Treadgold, Warren. A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, 1997. ISBN 0-8047-2421-0. Стр. 498-499