Анастасо-Теофано

Анастасо-Теофано
	византийска императрица
	Константин VII, отровен от Анастасо-Теофано
Родена	около 941 г. Древен Рим
Починала	976 г. (35 г.)
Управление
Период	регент на Василий II и Константин VIII
Семейство
Съпруг	Роман II (956 – 963); Никифор II Фока (963 – 969)
Деца	Анна Порфирогенита; Константин VIII; Василий ІІ Българоубиец
	Анастасо-Теофано в Общомедия

Теофано (на гръцки: Θεοφανώ), по рождение Анастасо (на гръцки: Αναστασώ), е византийска императрица, съпруга на императорите Роман II и Никифор II Фока. Любовница е на император Йоан Цимисхий.

Известна е като красива, но аморална жена, която играе важна роля в историята на Византия през 10 век. Дъщеря е на ханджия и е родена с името Анастасо.

Брак с Роман II[редактиране | редактиране на кода]

Около 956 г. бъдещият император Роман II се влюбва в Анастасо и се жени за нея. След това тя приема името Теофано в чест на света Теофания – канонизираната за светица византийска императрица от Македонската династия (жена на Лъв VI Премъдри)

Император Константин VII умира през 959 г. след продължителна треска, без доказателства за отравяне, но подозрение за това пада върху Теофано и Роман. След възкачването си на престола Роман II става зависим от съветите на Теофано, което ѝ позволява да доминира в политическия живот на империята. Така по нейно настояване Роман II изпраща всичките си пет сестри на заточение в манастира „Кинеклион“.

На 15 март 963 император Роман II умира неочаквано само на 25 години. Според мълвата Теофано е отровила съпруга си, въпреки че императрицата няма какво да спечели от убийството му, а по-скоро би загубила от това, освен доколкото след него тя е почти едноличен владетел на страната.

Брак с Никифор Фока[редактиране | редактиране на кода]

Двамата сина на Роман II и Теофано – Василий II и Константин VIII, са наследници на престола, а майка им е назначена за техен регент. Въпреки това Теофано разбира, че за да заздрави властта си, трябва да се съюзи с най-влиятелния византийски военачалник по това време – Никифор Фока. След като е обявен от армията за император в Кесарея, на 15 август Никифор II влиза в Константинопол, разпръсква силите на евнуха Йосиф в кървави улични сражения и на 16 август е коронован за император в „Света София“. След като получава императорската корона, Никифор Фока се жени за овдовялата Теофано, за да легитимира властта си като законен продължител на Македонската династия.

Бракът на Никифор и Теофано се оказва незаконен, тъй като Никифор е кръстник на поне едно от децата ѝ, поради което според православната църква Теофано и Никифор са духовни роднини. Патриарх Поликтист отказва да допусне императора до светите тайнства преди той да се покае публично за втория си брак. Патриархът дори заплашва, че ще отлъчи Никифор от църквата, и заявява, че няма да промени решението си, докато императорът не остави Теофано. В отговор на това Варда Фока, баща на императора, дава клетва пред патриарха, че Никифор не е кръстник на нито едно от децата на Теофано, затова той позволява на Никифор отново да влиза в църквата, както и да задържи Теофано като своя съпруга.

Скоро след това Теофано става любовница на младия и амбициозен военачалник Йоан Цимисхий, с когото организира заговор срещу Никифор Фока. Императрицата подготвя убийството на съпруга си, a Йоан Цимисхий и хората му го извършват през нощта на 10 срещу 11 декември 969 г. и Йоан Цимисхий е обявен за император.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Плановете на Теофано да се омъжи за новия император обаче този път се провалят. Причината за това е твърдата решимост на патриарх Поликтист да накаже престъпниците. Той настоява Йоан Цимисхий да се покае, да накаже убийците на Никифор и да прогони Теофано от двора. Само тогава Поликтист би се съгласил да допусне Цимисхий в църква и би го короновал за император. Категоричността на патриарха принуждава Йоан Цимисхий да приеме условията му.

Така първоначално Теофано е заточена на един от Принцовите острови в Мраморно море. Съвсем ненадейно обаче бившата императрица се появява в Константинопол, търсейки убежище в църквата „Света София“, откъдето е изведена по заповед на шамбелана Василий, който я осъжда на заточение в Далечна Армения. Преди това обаче Василий удовлетворява молбата ѝ за аудиенция при императора. Там бившата императрица обсипва императора с порой от ругатни и физически напада шамбелана, нанасяйки му няколко силни удара. Освен това Теофано открито признава сина си Василий II за извънбрачно дете, а той стои търпеливо, приемайки спокойно управлението на своя чичо Йоан Цимисхий.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Теофано и Роман II имат няколко деца, на три от които имената са известни:

Дълго се е смятало, че Теофано е майка на германската императрица Теофано, но съвременни изследвания доказват, че майката на последната е София Фокина, племенница на Никифор II Фока.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

History of the Byzantine State by George Alexandrovič Ostrogorsky
Byzantium: The Apogee by John Julius Norwich
Liste der Byzantinischen Kaiser bei geschichte-online.info Архив на оригинала от 2009-01-06 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Theophano (10th century) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.