Паракимомен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Паракимоменът (на гръцки: παρακοιμώμενος, в превод „този, който спи до императора“) е дворцова длъжност във Византийската империя, предоставяна на личния служител и охранител на владетеля. Първите сигурни данни за съществуването ѝ са от последната четвърт на VIII, а последните – от XIV век. Длъжността придобива голямо значение през X век, когато за дълъг период империята се управлява фактически от паракимомените Йосиф Вринга и Василий Лакапин. Преди тях паракимомен е и Василий Македонец, преди да стане император.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kazhdan, Alexander. The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press, 1991. ISBN 0-19-504652-8. Том 3. Стр. 1584