Плитон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Плитон
византийски философ
Гемист Плитон на фреска във Флоренция от Беноцо Гоцоли
Гемист Плитон на фреска във Флоренция от Беноцо Гоцоли

Роден
1355 г.
Починал
26 юни 1452 г. (97 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Средновековна философия
Школа Неоплатонизъм
Плитон в Общомедия

Плетон Гемистос, Плетон Гемостос [1] или още Георгий Гемист Плитон (също Плетон, на гръцки: Γεώργιος Γεμιστός Πλήθων) (ок. 13601452, Мистра, Византия) е византийски философ, неоплатоник. През 1439 г. е сред гръцката делегация на Фераро-Флорентинския събор в Италия, където се запознава с Козимо Медичи, когото вдъхновява да създаде по-късно Флорентинска Платонова академия, заедно с Марсилио Фичино, по модела на Платоновата академия в Древна Гърция. Негов ученик е кардинал Висарион (1403–1472).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Плитон е страстен защитник и задълбочен познавач на Платон и неоплатонизма. Той пише съчинението "За различията между Платон и Аристотел" ("De differentiis Platonis et Aristotelis"), в което разграничава ученията на двамата философи и дава превес на Платон. Друго негово съчинение е "Закони" ("Nómoi"), в което излага систематично своите схващания, но от него е запазено само едно "Резюме на ученията на Заратустра и Платон". С дейността и творчеството си Плитон допринася за по-задълбоченото навлизане на гръцката философия в Западна Европа и за появата на Ренесанса.

Значение и съвременно звучене[редактиране | редактиране на кода]

Плитон се приема за пръв предтеча на съвременната гръцка нация. [2] Постепенното елинизиране на Източната Римска империя стига дотам, че някои от последните византийски императори започват да наричат сами себе си "царе на елините", което име до онзи момент е синоним на идолопоклонник и Древна Гърция (Елада). Плетон Гемостос е типичен пръв идеологически представител на тази ренесансова епоха в късна Византия. Според Плетон, Пелопонес трябва да стане център на новия елинизъм. Последното го вкарва в остър конфликт с Генадиос Схолариос, който по религиозни убеждения и подбуди, въпреки гръцкия си произход, нежелаел да бъде считан за елин. Последният унищожава трудовете на Плетон. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 37-38
  2. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 37-38 - ... Тогава още, през критичните за Византия години, се проявяват първите кълнове на гръцко самосъзнание. ...
  3. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 38.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]