Висарион Никейски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Висарион Никейски
византийски философ
Василий Бесарион от Bibliotheca chalcographica, B1
Василий Бесарион от Bibliotheca chalcographica, B1

Роден
Починал
18 ноември 1472 г. (69 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Средновековна философия
Висарион Никейски в Общомедия
Гробът на Василий Бесарион
в Santi XII Apostoli в Рим

Висарион Никейски или Василий Бесарион (на гръцки: Βασίλειος Βησσαρίων; на латински: Basilius Bessarion, * 2 януари 1403 в Трапезунд; † 18 ноември 1472 в Равена) е византийски теолог, хуманист, кардинал и титулярен латински патриарх на Константинопол. Един от прочутите гръцки учени, които през 15 век играят важна роля във възраждане интереса към Платон и другите древногръцки автори.

Той произлиза от семейство на занаятчия, който го поверява на Dositheos, митрополита на Трапезунд, който го завежда в Константинопол, където следва от 1416 г. при Игнаций Кортасмен (епископ на Силистра) и Георгий Хрисоцок. През 1423 г. става монах и избира името Висарион в чест на египетския анахорет Бесарион Велики. През 1426 г. става дякон, а през 1431 г. е ръкоположен за свещеник.

След това за пет години Висарион отива на Пелопонес в Мистра. Там следва в Академията на философа Георгий Гемист Плитон, който преподава философията на Платон. Бесарион изучава древната философия и математика, астрономия, история, реторика и поезия. Той обаче не се отказва, както учителя си, от християнството.

През 1436 г. византийският император Йоан VIII Палеолог го прави игумен на манастира „Свети Василий“ в Константинопол, а през 1437 г. е ръкоположен за архиепископ Никея.

През 1439 г. заедно с руския епископ Исидор Киевски, той придружава император Йоан VIII в Италия за Фераро-флорентинския събор, който завършва с обединението на двете църкви католическата и православната, които са разделени от Източно-западната схизма от 1054 г. Папа Евгений IV ръкополага Висарион и Изидор на 18 декемви 1439 г. за кардинал. От 1440 до 1449 г. Висарион е кардиналски свещеник на църквата Santi XII Apostoli в Рим. През 1449 г. става кардинал-епископ на Тускулум (Фраскати). От 1450 до 1455 г. е легат в Болоня.

През 1461 г. той отива с Региомонтан в Рим. През 1463 г. става (латински) титулярен патриарх на Константинопол. Когато през април същата година турската войска завладява венецианската крепост Аргос в Гърция, Висарион пътува за Венеция, за да накара Републиката да „защити вярата“ и да започне война против турците.

Той помага на науката, културата, основава гръцко училище в Месина. На 31 май 1468 г. подарява частната си библиотека (746 тома) на Република Венеция за обществено ползване от хората, ad communem hominum utilitatem. Така е положено през 1537 г. началото на библиотеката Марчана при катедралата Сан Марко във Венеция.

Само заради гръцкия си произход той не е избран за папа.

Като привърженик на платонизма Висарион пише In Calumniatorem Platonis (1469).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Concetta Bianca, Da Bisanzio a Roma. Studi sul cardinale Bessarione (R. R. inedita. B15). Roma nel Rinascimento, Rom 1999, ISBN 88-85913-17-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Bessarion, Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church, online, fiu.edu, Florida International University